АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Данъци & осигуровки в България 2009-2018
Петър Ганев, ИПИ
Вече трета година към края на лятото бюджетът е на огромен излишък. Макар традиционно да има ударно харчене на натрупаните средства в последните месеци на година, историята показва, че най-вероятно и тази година бюджетът ще приключи на плюс. На този фон в подготовката на проектобюджета за 2019 г. отново се говори по-скоро за покачване на данъци и/или осигуровки – било то нова здравна вноска, повишен максимален осигурителен доход или по-високо облагане на старите автомобили.
Тук няма да разсъждаваме върху това дали всяка една от тези стъпка е правилна или не – и трите примера са много различни и заслужават отделно внимание. Важното обаче е тенденцията постоянно да се мисли за някакви промени, който може и да не са големи, но в крайна сметка изземват повече средства от гражданите. Идеи за намаляване на данъци или осигуровки на практика няма. По-лошото е, че подобни стъпки почти липсват през последните близо 10 години.
За да покажем по-ясно тенденцията решихме да изготвим кратък (непълен) списък на данъчни и осигурителни промени в посока покачване на облагането през последните близо 10 години.
Нови данъци
Нов общински туристически данък – определя се на местно ниво (2011)
Нов данък върху застрахователните премии – ставката е 2% (2012)
Данък „лихва” – ставката е 8% (2013)
Нов общински данък върху таксиметровите превози – определя се на местно ниво (2017)
Увеличени акцизи
Най-много случаи на увеличение има при акцизите. Това е породено от ангажиментите да се достигнат минималните нива за ЕС, което води до постепенни или резки покачвания през годините. Списъкът на акцизните промени също не е изчерпателен.
Увеличен акциз върху цигарите до 148 лв. за 1000 къса (2010)
Увеличен акциз върху цигарите до 161 лв. за 1000 къса (2016)
Увеличен акциз върху цигарите до 168 лв. за 1000 къса (2017)
Увеличен акциз върху цигарите до 177 лв. за 1000 къса (2018)
Увеличен акциз върху нагреваемите тютюневи изделия до 233 лв./кг. (2018)
Увеличен акциз върху тютюна за пушене 130 лв./кг. (2011)
Увеличен акциз върху тютюна за пушене 152 лв./кг. (2012)
Увеличен акциз върху горивото – до 710 лв./1000 литра за безоловен бензин (2011)
Увеличен акциз върху горивото – до 615 лв./1000 литра за газьол и керосин (2011)
Увеличен акциз върху горивото –до 630 лв./1000 литра за газьол и керосин (2012)
Увеличен акциз върху горивото –до 645 лв./1000 литра за газьол и керосин (2013)
По-високи местни данъци
Тук са обобщени случаите само за последните три години, които са и най-наситени с данъчни промени в общините. Разглеждаме 4 основни данъка на местно ниво – върху недвижимите имоти, превозните средства, при прехвърляне на имущество и патентния данък за търговия на дребно.
62 случая на увеличени местни данъци (2016)
69 случая на увеличени местни данъци (2017)
37 случая на увеличени местни данъци (2018)
Осигурителни промени
Посочени са само последните две покачвания на вноската за пенсия. През 2011 г. също има покачване, но то на практика е в отговор на намалението на вноската от 2010 г. Включено е повишението на вноската за здраве, тъй като е релевантно към текущия дебат за нов осигурителен модел в здравеопазването.
Увеличена вноска за здраве с 2 процентни пункта (2009)
Увеличение на вноската за пенсия с 1 процентен пункт (2017)
Увеличение на вноската за пенсия с 1 процентен пункт (2018)
Повишения на максималния осигурителен доход – с по 200 лв. в периода 2013-2015 до 2 600 лв.
По-високи минимални осигурителни прагове – повишения през повечето години, в т.ч. и административно наложени в някои случаи.
По-високи такси
Като цяло има тенденция за повишение на таксите за различни държавни и общински услуги. Тук, разбира се, го има аргумента, че те не са задължителни, но в крайна сметка това също отнема от разполагаемия доход на гражданите и затова често таксите се наричат „квази данъци”. Такъв пример е годишната винетка например, която през 2016 г. беше увеличена на 97 лв.
Това са част от примерите за данъчни и осигурителни промени през последните 10 години, които натоварват допълнително данъкоплатците. Тук не коментираме промените в детайли, а просто даваме общата тенденция. На фона на нея и на това, че трета поредна година бюджетът е на излишък, би било полезно да се мисли за политика в обратната посока, тоест да започнем списък с възможни варианти за намаление на данъци.
Tweet |
|
Откраднал е 50 000 долара от фирмата, която управлява. Управлява капитал от 9 милиарда, които може би и тях ще открадне. Откраднал единствените пари от старата си фирма - 50к лева, като отворил за 1 ден сметка на компанията в райфайзенбанк, изтелглил парите в брой и после я закрил- квесторката го хванала и сега разследват Маню Моравенов. Какво да очакваме от него като CEO na БФБ - там има 9 милиарда за крадене ...
До колкото знам има много обвинения повдигнати срещу Маню Моравенов и доста подадени жалби за финансови измами, едва ли толкова много хора грешат - явно наистина си е такъв. Жалко!!
Замесеният в корупционни схеми доц. д-р Маню Моравенов е предложен да влезе в състава на Съветът на директорите на Българска фондова борса (БФБ) на мястото на досегашния изпълнителния директор Иван Такев какво вече няма спомена по-горе. Но до кога ще продължават хора като Маню да обират държавната хазна и прочие ? Време е това да спре.
Ще продължава ли Моравенов да заема редица ръководни длъжности в институции или най-накрая ще попадне под надзора на закона предстои да разберем.
Маню Моравенов е с дългогодишен опит в сферата на финансите и инвестициите, но дали името и професионализмът му са толкова кристално чисти и ясни за публичността? И защо човек откраднал 11 милиарда публични средства ще заема толкова висок пост? Именно заради неясен произход на средства и липсващите баснословни суми са причината г-н Моравенов да бъде обект на масови разпити от органите на реда. В момента се води разследване за финансови пирамиди, които е управлявал в сферата на капиталовите пазари и използването на сладки държавни постове, които е заемал през годините.