АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През август Италия получи първия си транш от около 24,9 милиарда евро от ЕК или 13 процента от общата сума, която се очаква от Брюксел в рамките на шест години. Италианското правителство прие за рекордно кратък срок редица реформи, за които Брюксел настояваше от дълго време.
Делото тръгна от съдилища в Австрия и Германия, където са били заведени дела срещу "Азуреър" (Azurair), "Корендон еърлайнс" (Corendon Airlines), "Остриън еърлайнс" (Austrian Airlines), "Юроуингс" (Eurowings) и "Лаудомоушън" (Laudamotion), която сега е собственост на "Райънеър" (Ryanair).
"Роснефт", в която "Би Пи" (BP) има почти 20 % дял, съобщи, че ще постигне целите си за емисиите чрез различни действия, включително генериране на нисковъглеродна енергия, спиране на традиционното изгаряне на газ, спестяване на енергия и технологии за улавяне и съхранение на въглерод.
ЕК представи две предложения, свързани с европейското данъчно законодателство. Комисията предлага промени, насочени към предотвратяване на злоупотребата с дружества "пощенски кутии", както и за въвеждане на минимален данък от 15 на сто за многонационалните дружества.
Безспорен лидер с най-високата заплата в региона е Словения, където минималнoто заплащане на труда е в размер на 1024 евро. На другия полюс е Турция, където девалвацията на турската лира стопи минималното възнаграждение на труда до еквивалент от 229 евро според сегашния валутен курс.
Въвеждат се нови мерки, които те могат да предприемат в ситуация, в която мигрантите се инструментализират за политически цели. Това включва ограничаване броя на граничните контролно-пропускателни пунктове и засилване на наблюдението на границите.
Видеото показва примери за ремонтни дейности на жилищни блокове, включително в Габрово, някои финансирани по проекти и програми на ЕС.
Властите очакват през четвъртото тримесечие на годината чуждите туристи в страната да бъдат около две трети от същото тримесечие на предпандемичната 2019 година.
Значително увеличение е регистрирано в Румъния (80% от средното за ЕС-27_2020 през 2020 г. в сравнение със 74% през 2018 г.), следвана от Дания (122 към 117%), Полша (83 към 78%), Унгария (70 към 65%), Литва (95 към 91%) и България (61 към 57%).
Нейното управление бе белязано от трите най-тежки кризи, които страната е преживявала след обединението си - финансовата от 2008-2009 г., мигрантската от 2015-2016 г. и пандемията от коронавирус.