АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
B дpyгия ĸpaй нa ĸлacaциятa e швeйцapcĸия фpaнĸ, ĸoйтo e нaдцeнeн c 28,8%. Tвъpдe cĸъпи ca oщe и швeдcĸaтa ĸpoнa (12,6%) и нopвeжĸaтa ĸpoнa (7,5%). Eвpoтo e пoдцeнeнo c 8,8%.
Лoдз e тpeтият пo гoлeминa гpaд в нaй-гoлямaтa иĸoнoмиĸa в Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa, ĸaтo тaм живeят близo 700 000 дyши. До Лoдз пo въздyx пътyвaт тoлĸoвa мaлĸo xopa, чe ĸaпaцитeтът нa aepoгapaтa ocтaвa нeизпoлзвaн. A тoвa oт cвoя cтpaнa cтpyвa нa мecтнитe дaнъĸoплaтци дeceтĸи милиoни злoти.
Очаква се на столицата да й отнеме най-много време за връщане към растеж. Почти половината от анкетираните смятат, че това ще бъде през 2024 г. Тези оценки са в съответствие с прогнозите на Oxford Economics, според които туристическото търсене в Прага ще се възстанови до 2024 г.
Драматичният спад на товарните превози чрез фериботи или през тунела под Ламанша е бил докладван на вицепремиера Майкъл Гоув от Асоциацията на пътните превозвачи, направила проучване по въпроса, пише „Обзървър“.
Сред 19-те членки на еврозоната най-голям икономически спад e отчетен в Австрия (понижение с 4,3%), Италия (понижение с 2,0%) и Франция (с 1,3%). Най-добър растеж бе отбелязан в Литва (повишение на БВП с 1,2%) и Латвия (с 1,1%).
Те все още остават средно по-ниски от тези през същото тримесечие на миналата година. Единственото изключение от това са Белгия и Франция, където по-ниското предлагане на ядрена енергия повиши цените.
Банковите кредити за граждани на еврозоната нараснаха през декември с 9,6%, а тези за държавното управление скочиха с 22,2% спрямо година по-рано. В същото време годишният ръст на кредитите за частния сектор се увеличи през декември до 5,3% от 5,0% през предходния месец.
С този срив испанската икономика оставя след себе си шест години на растеж, който започна през 2014 година , когато страната се възстанови след тежката световната финансова криза, продължила между 2008-а и 2013 г.
Брутният вътрешен продукт на втората по сила икономика в еврозоната се понижи през четвъртото тримесечие на изминалата година с 1,3% спрямо третото тримесечие, когато нарасна силно с 18,5%, докато очакванията на финансовите пазари бяха за доста по-сериозен спад с 4 на сто.
Сред държавите-членки на ЕС, държавите с най-голям дял на органична площ през 2019 г. са Австрия (25,3% от общата използвана земеделска площ), Естония (22,3%) и Швеция (20,4%), следвани от Чехия и Италия (и двете 15,2 %), Латвия (14,8%) и Финландия (13,5%).