АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Руският президент Владимир Путин нарече отхвърлянето от страна на Германия на ядрената енергия, въглищата и руския газ действия на "слабообразовани хора". "Вижте какво правят слабообразованите хора в Германия. В продължение на десетилетия, на години, те плашат населението си с климатичните промени - случва ли се? Случва се. По какви причини?
Правителството на Виктор Орбан замрази цените на някои храни като захар, олио и пилешко месо, през октомври 2021 г. заради инфлацията. Миналата година лимит бе наложен и за яйцата и картофите.
Най-високи нива на цените са отчетени в Ирландия (146% от средното за ЕС), Дания (145%) и Люксембург (137%). Най-ниско е равнището на цените в Румъния (58%), България (59%) и Полша (62%).
Винарският сектор е засегнат от намалено потребление поради текущата инфлация на цените на храните и напитките, което в съчетание с добрата реколта през 2022 г. и произтичащите от това последици от пазарните трудности по време на пандемията доведоха до натрупване на запаси.
Производителите на всевъзможни стоки – от сладолед до почистващи препарати, повишават цените си с твърдението, че това се дължи на нарасналите разходи, след като войната в Украйна оскъпи енергията и други суровини дори повече от пандемията.
Увеличаващите се разходи за отбрана обаче поддържат руския промишлен сектор в движение, създавайки прогнози за икономически растеж през тази година и помагайки на Москва да продължи с военната си кампания в Украйна.
Около 40 процента от меките сирена в страната се произвеждат от овче и козе мляко, добито в префектура Тесалия, Централна Гърция, която беше опустошена от наводненията, връхлетели няколко средиземноморски държави този месец.
В Румъния те са 25,8 на сто от хората на трудоспособна възраст, след в Италия (25,6 на сто), Гърция (22,8 на сто), Хърватия (21,8 на сто) и Белгия (19,6 на сто).
Във фокуса на срещата бяха материали като литий, кобалт и силиций, които са от ключово значение за производството на високотехнологични продукти и за зеления преход на ЕС. Трите страни планират и други подобни срещи - в Рим за дигиталните технологии и в Париж за зелените.
След Турция е Черна гора (42,8 часа) и Сърбия (42,3 часа). Това са държавите, в които средната продължителност на работната седмица е повече от 40 часа. Гърция и Румъния са следвани от Полша (39,5 часа), България (39,2 часа) и Северна Македония (39 часа).