АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-високи нива на цените са отчетени в Ирландия (146% от средното за ЕС), Дания (145%) и Люксембург (137%). Най-ниско е равнището на цените в Румъния (58%), България (59%) и Полша (62%).
Винарският сектор е засегнат от намалено потребление поради текущата инфлация на цените на храните и напитките, което в съчетание с добрата реколта през 2022 г. и произтичащите от това последици от пазарните трудности по време на пандемията доведоха до натрупване на запаси.
Производителите на всевъзможни стоки – от сладолед до почистващи препарати, повишават цените си с твърдението, че това се дължи на нарасналите разходи, след като войната в Украйна оскъпи енергията и други суровини дори повече от пандемията.
Новата транспортна програма в Чехия с бюджет от над 4,8 млрд. евро. Наличието на 800 млн. евро от Кохезионния фонд специално за устойчива градска мобилност показва силен фокус върху справянето с транспортните нужди и предизвикателствата, пред които са изправени градските райони.
В Румъния те са 25,8 на сто от хората на трудоспособна възраст, след в Италия (25,6 на сто), Гърция (22,8 на сто), Хърватия (21,8 на сто) и Белгия (19,6 на сто).
През януари правителството и „Енжи“ постигнаха принципно споразумение за запазване на двата реактора в експлоатация за по-дълго време, но от компанията поискаха максимално високата сума за извеждането от експлоатация на другите централи и за изхвърлянето на ядрените отпадъци.
Във фокуса на срещата бяха материали като литий, кобалт и силиций, които са от ключово значение за производството на високотехнологични продукти и за зеления преход на ЕС. Трите страни планират и други подобни срещи - в Рим за дигиталните технологии и в Париж за зелените.
Турция, Сърбия и България заемат челните три места в света по най-голяма консумация на хляб, Украйна и Кипър допълват списъка на петте водещи страни по консумация на хляб съответно с 88 кг, 74 кг и 72 кг годишно на човек. Значително по-ниска е консумацията в други страни от Европа.
След Турция е Черна гора (42,8 часа) и Сърбия (42,3 часа). Това са държавите, в които средната продължителност на работната седмица е повече от 40 часа. Гърция и Румъния са следвани от Полша (39,5 часа), България (39,2 часа) и Северна Македония (39 часа).
По отношение на развитието на иновациите в ЕС държавите членки се разделят на 4 групи: водещи новатори (чиито резултати надхвърлят 125 % от средната стойност за ЕС), силни новатори (между 100 % и 125 % от средната стойност за ЕС), умерени новатори (между 70 % и 100 % от средната стойност за ЕС) и прохождащи новатори (под 70 % от средната стойност за ЕС).