АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Една от международните компании, която е с най-сериозен принос за развитието на "интелигентни села", е Huawei, като компанията разработва смарт решения в 5 ключови области: селско стопанство, образование, здравеопазване, енергия и транспорт и счита, че те трябва да бъдат приоритетно дигитализирани и в България.
Същевременно властите съобщават за рекордна инфлация за октомври - 12,27 на сто, като се пояснява, че това равнище доближава за пръв път стойностите от 1975 г., когато инфлацията е била 12,5 на сто. За сравнение през август Белгия отчете месечна инфлация около 10 процента, а през септември - 11,27 на сто.
През първото полугодие на годината средните цени на електроенергията за бита в България са били 10,9 евро за 100 киловатчаса, при средно ниво за ЕС от 23,5 евро за 100 киловатчаса. Така страната ни се нарежда да третото място сред страните с най-евтина електроенергия за домакинствата в ЕС.
Сред страните членки, за които има налични данни, през тримесечиeто, приключващо в края на септември, Швеция (+0,7 на сто) отбелязва най-голям ръст на икономиката си в сравнение с предходното тримесечие, следвана от Италия (+0,5 на сто), Португалия и Литва (+0,4 на сто за всяка).
Във Великобритания през октомври спадът продължава с най-бързия си темп от октомври 2020 г. и достига 46,2 спрямо 48,4 през септември, сочат данните. Всяка цифра под 50 означава свиване на икономиката.
Производствената активност в еврозоната през октомври се е свила с най-бързия си темп от края на 2020 година. Месец по-рано германските промишлени поръчки отчетоха намаление с повече от очакваното, тъй като търсенето на експортни стоки потъна, проправяйки пътя към рецесията пред най-голямата икономика в Европа.
По изчисления на правителството домакинствата в страната биха платили през следващата година средно с по 3000 евро повече за енергия, ако правителството не вземе мерки.
Залогът е способността на ЕС да допринесе за глобалните усилия за борба с климатичните промени и да постигне целта си за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 55 процента до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.
Списъкът включва 74 организации от България, Великобритания, Германия, Канада, Литва, Словакия, Полша, Чехия, Черна гора, Естония и САЩ. Забранява се сключването на сделки в сферата на военнотехническото сътрудничество с компаниите от този списък.
Според "Бизнес Юръп" "дори тази разочароваща перспектива ще зависи от липсата на по-нататъшно увеличение на цените на енергията, от по-нататъшно облекчаване на натиска върху веригата за доставки и от политики, които реагират на шока в цените на енергията".