АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Една българка в Токио
Дария Сърменова вече е част от екипа на EconomyNews.bg. Тя е студентка в Токио. Средното си образование завършва във Виена. Това е първата й кореспонденция от Япония. Да й пожелаем успех и много интересни репортажи.
Дария Сърменова, кореспондент на EconomyNews.bg в Токио
Как изглежда животът в Япония в съзнанието на едно момиче от България? Като предизвикателство и невероятно приключение!
Всеки, който не е бил в Азия, сигурно си представя, че пристигне ли там автоматично ще попадне в един абсолютно различен свят от този, в който е свикнал да живее. И ще се окаже съвсем прав! От самото кацане на летище „Нарита” (едно от двете в Токио), осъзнаваш, че от тук нататък всяко нещо, ще ти бъде безумно интересно.
Храната – най-голямата японска мания
Японците имат много мании, но най-голямата е храната. За тях храната е изкуство, начин на живот и постижение.
В тази високотехнологизирана страна това, което се рекламира най-много - било то по телевизията или на улицата, е именно храната! Хората в Япония се хранят само с най-качествените храни, което според някои, е ключът към тяхното дълголетие- все пак средната възраст тук е 80 години, което в сравнение с Европа например, си е истинско постижение.
Пазаруване в супермаркет
Токио е град, в който всеки ъгъл е оборудван със супермаркет. Тук можеш да си набавиш храна буквално навсякъде. Както в Европа така, и в Япония има вериги хранителни магазини. Единствената разлика е, че тук те са стотици!
Обикновен делничен ден. Ранен следобяд. Близкият супермаркет е пълен с хора, 90% от които са жени с деца. Професията на повечето жени тук е „домакиня”. Техните задължения се свеждат до това да пазаруват, готвят и да отглеждат децата си. Всяка пазарува това, от което има нужда, без да мисли много за качество и цена поради простата причина, че в Япония всичко е много качествено и много скъпо.
За нас, българите би било странно и дори немислимо да похарчим 6 лева за две краставици с диаметър от един сантиметър и дължина от петнадесет. Японците обаче са свикнали с това, защото за тях това е нормативът.
Плодовете и зеленчуците са безумно скъпи, което не означава, че по някакъв начин другите стоки, предлагани в магазините са по-евтини. За 200 грама сурово телешко месо ще олекнеш с 24 лв. Не трябва да се забравя обаче, че качеството на тази пържола ще бъде невероятно. Имайки предвид точно качествената храна дори и ние, българите с течение на времето се научаваме да свикваме с високите цени и просто да се наслаждаваме на празника в устата си без да му мислим много много.
Българският рафт слава
България може да е малка и не толкова популярна по света страна, но именно в супермаркета намираме нашия рафт слава. Японците ни обожават! Не вярвате? И аз не вярвах до момента, в който видях най-популярната марка за млечни продукти тук.
Тя се казва “Burugaria”, което в превод е името на скромната ни държавица.
От този момент нататък, всеки път, когато някой ме попита „От коя държава идваш?” и аз поясня, че съм българка, то тогава от отсрещната страна започва едно ах-кане от възторг и възкликване на думата „кисело мляко”.
Две са причините, поради които България е толкова ценена от японците – киселото мляко и сумото, но за второто по – нататък.
Да се върнем към храната. Имайки предвид, че минималната работна заплата в Япония варира между 642 ¥ и 821 ¥ на час ( приблизително 14 – 18 лева) , пазаруването на обявените в супермаркетите цени не е толкова учудващо за хората. Тук е мястото да отбележа разликата в цените в супермаркетите и в ресторантите.
Ресторанти и сладкарници
В Япония е по – изгодно да се храниш навън, отколкото да пазаруваш и да сготвиш вкъщи. Токио е град пълен с ресторанти и така наречените „кръчми за по 270 ¥ „ където получаваш всеки един артикул в менюто за шест лева – независимо дали поръчаш месо, риба или пържени картофи. Правейки просто сравнение с кварталния супермаркет осъзнаваш, че да ядеш навън е доста по – изгодно.
Говорейки за храната в Япония, би било престъпление да не спомена сладкарските умения на този народ. Лично в моите очи ( а и в очите на всеки един човек, посетил Япония), на земята не съществува страна, където да се предлага по-голям и по-хубав асортимент от сладкиши. Не е тайна, че японците изпипват всяко едно нещо, с което се захванат, до съвършенство, но сладкишите, които правят, радват всички сетива. По витрините на кафенета и магазини из цялата страна човек може да наблюдава и да се наслаждава на една феерия от крем, захар и уникални цветове. А що се отнася до вкуса на тези произведения на изкуството – не съществуват думи, които да могат точно да го опишат!
Накратко:слуховете, които се носят за уникалната храна в Япония, са абсолютно верни! Но тъй като не само храната тук е хубава, очаквайте продължение!
Бел.ред. Очакваме читателите да ни пишат какви теми ги интересува от Япония и биха искали Даря да разкаже за тях.
Tweet |
|
От погледа на човек, живял почти 8 години в Япония, смея да оспоря някой заключения в този материал. За храната - ако идеш на скъп ресторант, в който заплатиш не по-малко от 60 лв, ще получиш разнообразна и питателна храна. За скромните 10-16лв ще ти сервират само една голяма мазна купа с японски тип паста и плаващо парче месо с много сланина. Повечето ергени на средна възраст ядат основно това вечер, а често и сутрин и наобяд и тук вече няма нищо здравословно. За 8-10лв пък ядеш пълна с ориз паница, покрита отгоре с 1-милиметрови парченца телешко и едно полусурово яйце. Салатата от 2-4лв е шепа стъргано зеле с дрессинг. Всички тези домакини хранят семействата с много по-евтина сготвена храна. Разбира се като свариш ориз, който е основната част от домашното ястие и добавиш една наденичка колкото чевешки палец, парче яйчено руло, мисо супа с цена 50 или по-малко стотинки и задължителното стъргано зеле или бяла ряпа и пестиш много! Много малко семейни хора ядат по ресторанти, още по-рядко пък тези с деца. Май
Колкото до българското кисело мляко - да, много го обичат, но често, в 90 процента от случаите е единственото нещо, с което асоциират страната ни. След 50тия-100тния коментар "А, киселото мляко!" вече хич не ти е гордо, а само кимаш "Мхм" и гледаш да смениш разговора, преди да чуеш неизбежния и изключително досаден въпрос "Ама вие българите наистина ли ядете кисело мляко всеки ден?", задаван от абсолютно всеки японец като чуе, че си от България.
2) минимална надница за Япония варира между 645 йени на час за периферни провинции като Ивате, Кочи и Окинава, където и стандартът на живот е по-нисък - за столицата и по-големите градове минималната надница е от порядъка на 836-7йени в Токио, Канагава, Осака - 786йени (около 13лв/ч) -- това е минималната надница на почасова работа, като едно домакинство (2-3 души) не се издържа от почасова работа (тя е по-скоро за ученици и студенти, които поработват на непълен работен ден докато учат)
3) На всеки ъгъл има не супермаркети, а convenience stores – нещо като минимаркет, където можеш да намериш неща от първа необходимост, дори да платиш сметките си. Направени са за удобство (както и самото име подсказва), работят денонощно, много по-малки са от един супермаркет, с по-високи от средното цени. Ако авторката под „квартален супермаркет” има предвид именно тези минимаркети, разбира се, че храненето в ресторант ще ѝ излиза по-изгодно. Храненето навън вероятно е по-изгодно за човек, който живее сам – няма време да готви, не знае какво да купи. За да ядеш по-икономично вкъщи, трябва да се нагласиш спрямо японския стандарт за икономично хранене (т.е. ориз вместо хляб, соеви продукти за необходимите протеини, и т.н.) а не шопска салата и миш-маш, и да пазаруваш в по-достъпни супермаркети (като Сейю, Дайей, Тохо и др.), където има редовни намаления на всякакви продукти. Да не говорим, че храненето по заведения никак не е здравословно (заради прекомерната употреба на сол, олио – особено в кръчмите за по 27
От позицията на човек живеещ вече 7ма година в Япония, позволете ми да не се съглася с някои от заключенията в този текст. Отделих време за да напиша този коментар не за да се правя на интересна, а защото специално за Япония винаги се пишат, които оставят читателя с някаква романтична и често изкривена представа за нещата тук и смятам, че вече не сме във време, в което Япония е удачно да остава със имиджа на далечната, много различна страна, пълна с чудатости. Приветствам инициативата на EconomyNews.bg да имат кореспондент в Япония, но моля когато публикувате материали, нека да са подкрепени с реални данни, а не просто "първи впечатления", които в поне 99% от случаите коренно се променят когато човек поживее малко повече тук. 1) средна заплата в Япония - 5,886лв (340,000йени) по данни на японската национална агенция по приходите за 2011 година; средна заплата в България - 758лв (43,835йени) -- сами направете сметката доколко сравнението на цените на краставиците е уместно … 2) минимална надница за