АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
"Данните от Пи Ем Ай очертават мрачна картина за германската икономика в средата на третото тримесечие и показват задълбочаващ се спад на активността в честния сектор, отбелязва Фил Смит, директор в "Стандард енд Пуърс глоубъл".
Второто тримесечие е било белязано от голямо засилване на потреблението на японските домакинства (+1,2 на сто) след отмяната на санитарните ограничения, възстановени в Япония между януари и март заради разпространението на варианта Омикрон на КОВИД-19. Инвестициите са се увеличили с 1,4 на сто.
Посетилите страната 7,5 милиона души през юни са похарчили около 9 милиарда евро (9,2 милиарда долара), с което Испания се доближава до равнищата отпреди пандемията в най-големия и най-важен сектор на националната икономика.
Най-високи съотношения на държавен дълг към БВП в края на първото тримесечие на 2022 г. са регистрирани в Гърция (189,3%), Италия (152,6%), Португалия (127,0%), Испания (117,7%), Франция (114,4%), Белгия (107,9%) и Кипър (104,9%), а най-малък е дългът в Естония (17,6%), Люксембург (22,3%) и България (22,9%).
От станалото известно през последните две седмици трябва да направим извода, че, най-общо казано, поне в първите месеци на войната българската икономика се адаптира добре. Това се пренася и в прилично изпълнение на бюджетните приходи.
Зле обмислените санкции срещу Русия, ако не бъдат оттеглени, рискуват да унищожат европейската икономика, заяви унгарският премиер.
Така сезонно коригираният БВП за първото тримесечие на 2022 г. е 343,678 милиарда леи по текущи цени, което в реално изражение е увеличение с 5,1% на тримесечна база и 6,4% на годишна база. В некоригирано изражение БВП за първото тримесечие на 2022 г. е 273,829 милиарда леи по текущи цени.
Най-голямо е предлагането в Полша (около 2 млн. кв. м.), отчита новият доклад на "Колиърс" (Colliers). Той включва анализ на 15 държави в ЦИЕ-15 - Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Черна гора, Полша, Румъния, Словакия и Словения.
Общата сума на българския план за възстановяване и устойчивост ще бъде намален с 578 млн. евро, за да бъде актуализиран спрямо реалното отражение на пандемията от COVID-19 върху българската икономика. Това става ясно от данни за икономическия растеж, публикувани от ЕП.
Области, в които и двете държави имат много общо са нивото на инфлация, бюджетният дефицит (планиран между 4 и 4,5% и за двете държави), географската близост до войната в Украйна и съотношението на бежанци към населението – което е около 3% от населението на Естония и около 1,3% от това на България (30 000 бежанци в Естония и около 100 000 в България) според данните на ОИСР.