АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Субсидии са изплатени на 60 земеделски стопани, които са заявили участие в схемата и отглеждат памук от сортове, вписани в Сортовата листа на България или в Европейския каталог на полските култури.


Заради градушките близо 50 на сто от прасковите за пряка консумация ще бъдат използвани за сокове, прогнозира председателят на Сдружение "Българска праскова" Коста Петров.


В графата чувствителни сектори влизат - картофи, домати, сладък и лют пипер, патладжани, краставици, тиквички, дини, пъпеши и т.н.


Реколтата от праскови през тази година ще бъде с 25-30 на сто по-малка в сравнение с миналата година. Заради студеното време по време на опрашването през пролетта е заложен по-малко плод, а след това градушките през май са ударили половината овошки.


Лукът е любим за българина продукт и присъства широко и в кулинарния, и в музикалния ни фолклор. Тази седмица българският евродепутат Момчил Неков представя един сорт лук, познат като „воден лук“. Един от най-хубавите и известни сортове у нас е Реселешкият воден лук.


С 28% са се увеличили площите, засети с малини през последните три години, в Област Разград. През 2016 г. отчитаме ръст на реколтираните площи при малините с 43% спрямо 2015 г. Това съобщи заместник-министърът на земеделието и храните Свилен Костов.


През 2015 г. обработваемата земя в областта е нарастнала с 1,3% спрямо 2013 г., заемайки над 90% от използваната земеделска площ в региона.


Държавен фонд „Земеделие“ преведе близо 4 милиона лева по схема de minimis за минимална помощ за подкрепа на пчеларите през 2016 г. Индивидуалният размер на подпомагане за едно пчелно семейство е 11 лева. По схемата бяха подадени над 3 300 заявления за подпомагане на близо 386 000 пчелни семейства.


“Наръчникът ще бъде от изключителна полза за българските производители на фермерско сирене и млечни продукти, чийто брой непрекъснато се увеличава, над 1000 са вече регистрираните по Наредба 26 на МЗХ за преработка и директни продажби“, коментира д-р Стоилко Апостолов, управител на БИОСЕЛЕНА.


Каракачанските коне, които се използват широко в селското стопанство, са с най-голям брой под селекционен контрол – 5 362 броя. Те се развъждат в две организации – Асоциация на коневъдите в България, със седалище гр. София и Асоциация за развъждане на местни автохтонни породи коне в България, със седалище гр. Карлово.