АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Президентът на ЕЦБ заяви, че все по-значими фактори за нарастването на инфлацията са повишаването на заплатите и стремежът на компаниите да повишават печалбите си, като увеличават цените на стоките и услугите, които предлагат.
През май на годишна база най-голяма инфлация са имали в Австрия (8,8 на сто), Румъния (9,6 на сто), Литва (10,7 на сто), Естония (11,2 на сто), Латвия (12,3 на сто), Словакия (12,3 на сто) и Полша (12,5 на сто), Чехия (12,5 на сто), Унгария (21,9 на сто).
Бъдещите повишения на лихвените проценти ще "вземат предвид общото затягане на паричната политика, забавянето, с което това затягане се отразява на икономическата активност и инфлацията, както и икономическото и финансовото развитие като цяло", се посочва в съобщението на УФР след края на двудневното заседание.
Инфлацията от началото на годината (през май 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е била 2,8 на сто, а средногодишната инфлация за периода юни 2022 - май 2023 г., отнесен към периода юни 2021 - май 2022 г., е била 15,8 на сто.
Стабилното равнище на инфлацията през май, което е в съответствие с очакванията на анализаторите, идва след изненадващ спад на цените с 0,1 на сто през април.
Цените на хранителните продукти, хотелите и ресторантите са се повишили съответно с 11,4 процента и 8,7 процента на годишна база, а жилищните разходи са спаднали с 13,3 процента.
"Виждаме предизвикателства пред световната икономика в средносрочен план и това изисква политически мерки да бъдат предприети сега", препоръча Козак и изрази увереност, че "централните банки трябва да продължат курса на затягане на паричната политика, за да намалят решително инфлацията".
Индексът на потребителските цени е скочил с 21,5 на сто на годишна основа през май след повишение с 24 на сто през април. Това представлява най-ниското равнище на унгарската инфлация от октомври миналата година, когато индексът е бил 21,1 на сто. Инфлацията достигна пик от 25,7 на сто през януари 2023.
До 2024 г. инфлацията ще се задържи доста над целевите нива, въпреки че от края на миналата година като цяло тя спада. Това прогнозира за региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.
През 2022 г. общите разходи на общините нарастват стремглаво до 10,3 млрд. лв. при 8,73 млрд. лв. през 2021 г. или с около 17%. Високата инфлация дава силно отражение и върху дейностите на общините, които също поскъпват чувствително.