АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Страните в ЕС следва да се възползват добре от над 700 млрд. евро по плановете за възстановяване, за да се адаптират към новите реалности, заявява Парламентът.
Последните две години бяха белязани от разнородни кризи – пандемия, война, неконтролирани изменения на енергийни цени, инфлация. Как се отразяват тези събития върху дейността на държавните предприятия, какво е значението на рамката за тяхното управление и подготвена ли е тя за подобни шокове?
Делът на световното население с достъп до електроенергия е нараснал от 83 процента през 2010 г. на 91 на сто през 2020 г., като броя на хората, които имат електричество, се е увеличил с 1,3 милиарда в световен мащаб. Без достъп до електроенергия вече са 733 милиона души по света (през 2020 г.) спрямо 1,2 милиарда през 2010 г.
Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива, съобщава Министерството на финансите.
През тримесечието, приключващо в края на декември 2021 г. равнището на свободни работни места в ЕС беше 2,6 на сто, а през първото тримесечие на същата година, достигаше 2 на сто.
За януари-април 2022 г. експортът е почти 14,4 млрд. евро, но вносът е почти 15,7 млрд. евро, показват данните на БНБ. Търговският баланс на страната за април 2022 г. е отрицателен в размер на 225,7 млн. евро при дефицит от 4,5 млн. евро за април 2021 г., съобщава Българската народна банка (БНБ).
В допълнение към австрийския пакет с антиинфлационни мерки Виена стартира допълнителна програма за енергийна помощ на населението в австрийската столица.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари-април 2022 г. са от Нидерландия (485,8 млн. евро), Белгия (163,1 млн. евро) и Австрия (120,9 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци са към Люксембург (58,6 млн. евро) и Германия (56,2 млн. евро).
Заводът в Арлон беше в епицентъра на скандала със заразените със салмонела шоколадови яйца Kinder и е затворен от 8 април.
Националните и чуждестранните компании правят като шведските власти в миналото: присвояват си земя с претекста за "зелен" или енергиен преход, пише "Воксюръп".