Оставете на мира плоския данък !

Гл.ас. д-р Петкан Илиев

Икономически соцреализъм завладя експерти отляво и отдясно. Бъдещия политически цикъл, стартиращ с изборите през следващата година, изкара на преден план в бъдещите управленски проекти прашасалата идея за отмяната на плоския данък и въвеждането на прогресивен данък. Вероятно социалистическите икономически идеолози ще се опитат да въведат в бъдещия си управленски проект и т. нар. "данък богатство". Учудващо бе поведението на икономическите шамани от целия политически спектър. Предложенията за преминаване от плоско към прогресивно облагане на доходите започнаха с много вял дебати, защото и най-десните видяха само минуси в ретроградния плосък данък. Нещо повече „десният“ Иван Костов, призова за промяна на данъчната система в България. Според него сегашното неадекватно и недобро данъчно облагане е причина за много вредни процеси в държавата.

Плоските преки данъци (такова животно нема, както е казал шопът, в икономическата литература, вероятно се има предвид „пропорционални“) са една от основните причини за укриване на доходите, заяви бившият министър на финансите и министър-председател, сега директор на Центъра за анализи и управление на рискове към НБУ Иван Костов на научната конференция "10 години плосък данък в България", организирана от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт", цитиран от медиите. Това още веднъж потвърждава казаното от мен преди повече от 20 години, че, костовият монетаризъм дрънка на "кухо“, т.е. на думи заявяващ се като десен политик, но на практика, е по-скоро ляв експерт, сътрудничещ на „Работническо дело“.

Още преди 6 години, в началото на 2012 г.,  доводите за подобен обрат в данъчната политика на столетницата бяха обобщени по време на пленум на Партията, като във втората част от дискусията тогава беше заявено, че пропорционалният данък е несправедлив. Нещо, което никога не се е отричало вътре в Партията, според Юрий Асланов и дори Сергей Станишев, когато бе министър-председател, го призна. Както се казва “хем сърби, хем боли”. Когато за бюджетна година`2008, тройната коалиция въведе облагане на всички доходи на физическите лица с единна ставка от 10%, това беше наречено данъчна революция (пак социалистическа). Десните политици тогава скочиха, че им е открадната дясната идея за плоския данък. Но както се казва “много шум за нищо”, защото нито  данъкът беше плосък, нито има нещо дясно в него. Модифициран плосък данък означава, че поне ставките за данък печалба, данък общ доход и социално-осигурителните вноски са равни, примерно на 10%. А когато и ДДС ставката се изравни с горните данъчни ставки, може да кажем, че имаме плоско данъчно облагане. Но в тогавашната и настоящата икономическа ситуация и най-дясното правителство не може да си  позволи това, защото, за да се реализира плоската идея поне в модифицирания вариант, трябва работодатели, работници и държавата да плащат по 10% осигуровки.

Социалистическите доводи за подобен данъчен маньовър на ляво-десните политици/икономисти

На първо място, пропорционалният данък е несправедлив. Той повече приляга на дясна партия. Докато въвеждането на подоходна скала, при която богатите плащат повече си е чисто лява идея. Не трябва обаче да забравяме, че пропорционалния данък си е ляв отвсякъде, защото, който има повече доход, плаща повече. Резултатът от въвеждането на прогресивна подоходна скала  ще е изтичане на данъкоплатци от една към друга форма на облагане, което ще се получи при наличие на разлика в данъчните ставки – корпоративни и подоходни (10% данък печалба и максимална ставка по ДОД от 38% по идеята на Иван Костов, т.е. парадоксалното е, че социалистите са по-скромни с искане за максимална ставка от 30%). В случая ще бъдат засегнати и едноличните търговци, които са физически лица. На практика ще започне една масова регистрация на ООД-та за по 2 лева и може да се окаже, че едноличният търговец е екзотика. С други думи е изчезващ вид, вписан в Червената книга. И това ще се случи защото ефективната ставка за облагане доходите на съдружниците/акционерите в търговски дружества е 14,50%, която ставка се формира от облагането на печалбата на дружеството с корпоративен данък (данък печалба) 10% и данък върху дивидента – 5%. Всеки разумно мислещ предприемач ще прекара доходите си през фирмената дейност, защото там ще плаща само 15% данък върху печалбата, а и му остава възможността да я намалява с правенето на определени фирмени разходи.

Решението по социалистически е вдигане и на корпоративния данък, за да не се получи подобно изтичане на данъкоплатци. Според Иван Костов трябва да се приеме прогресивна скала за облагане и на корпоративните доходи като се облага с 32 процента максималната печалба. Доводът е, че за работодателя е по-изгодно да получава ниско облагане и лични доходи, и от тях да заплаща нерегистрирани доходи на заетите, защото по този начин избягва заплащането на всички предвидени по закон осигурителни вноски в размер на 32,7 процента. Ставката от 32% според него прави това невъзможно и неатрактивно. Ако корпоративния доход се облага с 32%, ако доходите на работодателя се облагат, както беше до 2001 година (с прогресивна скала до 38%, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от фирмата парите като личен доход и да ги плаща нелегално на хората, счита  Иван Костов. Гениално като идея, но логически невярна и практически неатрактивна за изпълнение за работодателите, освен ако фирмата не се състои от 2-3 наети;

На второ място, пропорционалният данък увеличава неравенството. Презумцията, от която тръгват социалистически мислещите експерти (визирам както леви, така и десни) е, че „Ние виждаме промяната в посока на намаляване и освобождаване от облагане на най-ниските доходи. И второ - запазване за основната част от населението сегашното данъчно облагане, т.е. 10% и въвеждане на допълнително данъчно облагане за най-богата част от населението, която получава доходи в милиони левове годишно". Ако целта на подобна данъчна реформа е отстрела на милионери, то според статистиката на БНБ 833-ма българи са имали 6-цифрени депозити в края на 2017 г. Общата сума, която тези хора държат в банките, надхвърля 2 милиарда лева. Но тези суми може да са натрупани от предходни години и хората да са си платили данъците за тях, така че на мушката ще са бъдещите милионери, които също са за Червената книга.

Според справка на НАП доходи в размер над 5000 лв. средно на месец са получили 33 339 души през 2016 г. Това са хората, които са обявили годишни доходи в размер над 60 хил. лв. С други думи ако чрез прогресивното подоходно облагане се маркират хората с доходи над 60 000 лева годишно, едва ли ще успеят да обложат повече от половината от тези 33 хил. души, защото навсякъде по света богатите успяват да заобикалят високите данъци. Предлаганите данъчни промени ще засилят интереса на богатите данъкоплатци да укриват доходи, обороти, дейности, численост на персонала, печалби и пр.

Икономисаният данък ще превишава многократно разходите им за консултанти по заобикаляне на данъчното законодателство, а също за нерегламентирани плащания, глоби, съдебни такси и пр. при евентуално разкриване на данъчната измама при наличието на високи ставки на подоходния данък и за социални осигуровки. Нещо повече, според данните на НСИ в България най-богатите 10% от населението имат годишен доход от 12 977 лв., което прави само по 1081 лв. на месец. Сумата е доста малка на фона на средната заплата за страната, която вече е над 1000 лв. В същото време трябва да се има предвид, че всички получени в семейството заплати, пенсии и други доходи се разделят между членовете на домакинството. Така дори един човек да има висока заплата, ако в домакинството има безработен, деца или пенсионер, средният доход на човек пада значително.

Фискалният замисъл да вземем от богатите и да дадем на бедните едва ли ще се реализира. Ако са нужни ресурси на кандидатите за власт за борба с развихрилата се криза, световният опит е изключително богат на екзотични данъци. Може примерно да се поучим от добрата стара Англия, където през 1699 г. е бил въведен данък за прозорците, според който за всеки дом е трябвало да се плаща данък по два шилинга годишно, плюс 4 шилинга, ако прозорците са повече от 10, или плюс 8 шилинга ако са повече от 20......

На трето място, плоският данък и ниските данъчни ставки вече не играят роля и за стимулирането на инвестициите на българския бизнес, според защитниците на плоската/пропорционалната скала. Наистина инвестиционната активност пада и очевидно трябва да се търси някаква промяна. Но причината не е, че ниската пропорционална ставка е изчерпала стимулиращата си роля. Едва ли премахването на пропорционалния данък ще реши проблема. Въпреки, че точното измерване на инвестиционната активност в страната, особено извън държавния сектор, отдавна е проблематично, все пак изводът на експертите е, че ако не се промени амортизационната политика, преустановяването на спада в инвестициите и реализирането на инвестиционен стопански ръст може да се окаже по-трудна задача от възстановяването на производството.

В едно проучване на близо 3000 предприятия от обществения сектор преди няколко години се оказа, че средната амортизационна норма за изследваните фирми е 2,43%, което означава, че те са толкова декапитализирани, че при тази амортизациона норма ще са необходими 40 години за да бъдат обновени  активите им. Подобна е вероятно и картината  за предприятията от частния сектор, което означава, че са необходими спешни мерки свързани с нова амортизационна политика, а не крачка напред и две назад по отношение на подоходното облагане.

Освен това трябва да се подчертае, че около 80% от промените в БВП се дължат на инвестициите в широкия смисъл на думата. Ако не за друго, тези данни говорят за това колко е важно да се стимулира инвестиционната активност. Не бива да се забравя обстоятелството, както сочат редица анализи, в т.ч. правени и между двете световни войни, че "капиталообразуването" (т.е. мобилизирането на националните спестявания) е било сериозен проблем за българската икономика от Освобождението до наши дни. Очевидно това се разбира много добре от бизнеса, който в огромното си мнозинство (около 3/4 от анкетираните) подкрепя преотстъпването на корпоративния данък за инвестиционни цели. Смята се дори, че преотстъпването може да е за повече от 50% от извършените инвестиции. Половинчатите опити у нас (нулевата ставка за общините с по-висока безработица от средната за страната) не донесоха желания резултат.

На четвърто място, тезата, че от въвеждането на прогресивното данъчно облагане на доходите ще спечелят хората с най-ниски доходи, т.е. тези, които загубиха най-много при въвеждането на пропорционалния данък не е вярна по презумция. Премахването на необлагаем минимум „разсърди” най-много дясната опозиция, която скочи срещу тази мярка с левия довод, че засяга хората с ниски доходи (по някои оценки близо 1 млн. души бяха негативно засегнати от плоския данък). Според разчетите, тогава от премахването на необлагаемия минимум пострадаха хората със заплати до 430 лв., като например тези с доход от 200 лв. щяха да вземат с 20,65 лв. по-малко. В бюджетната сфера служителите обаче бяха компенсирани още с януарските заплати, но за частния сектор компенсациите останаха под въпрос до момента в който те бяха записани в колективните трудови договори (договарянето трябваше да приключи към 31 март). Трябва обаче да се има предвид и факта, че съществува и т.нар. неформален сектор, който генерира значителни доходи на работещите в него и по този начин реално заплатите не са на минимума, а в някои случай 2-3 пъти над средните за бранша (типичен пример бе строителството).

Ако погледнем обаче нещата под друг ъгъл ще видим, че намаляването на максималната ставка за доходите на физическите лица от 24% на 10% (пропорционален данък) на практика заработи в полза на т.нар. средна класа, защото това доведе до увеличаване на разполагаемия доход на тези домакинства и в дългосрочен аспект стимулира хората да работят повече и по-добре. Обвинението, че този данък е несправедлив е меко казано популизъм, защото справедливи данъци няма. Всяко изземване на доход под формата на данъци си е „кражба” в името на предлагането на публични блага. От друга страна 10-процентната ставка доведе до изсветляване на икономиката, особено що се касае до пазара на имоти. Според експертни оценки през 2008 г. над 60% от сделките с имоти са били прозрачни при около 50% за 2007 г. Това е така, защото когато данъкът е нисък продавачите имат стимул да обявяват реалната цена, тъй като така ще имат доказателства за произхода на средствата си. И не на последно място, важно предимство на пропорционалния данък е по-лесното му администриране, както от страна на данъчната администрация, така и от страна на данъкоплатците.