АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Служебният министър обясни, че ще се наложи не само промяна на концепцията, но и на съществуването на предприятието. Има поети ангажименти към ОИСР и еврозоната, в България да няма държавни предприятия и те да станат или търговски дружества или агенции, в зависимост от тяхната дейност и специфика на работа.
За пръв път от влизането си в ЕС през 2007 г. България не е последна в тази класация, сочат данните на Евростат. При средна стойност за ЕС от 100 процента, стандартите на покупателните способности варират в широки граници - от 70 процента в Унгария до 138 процента в Люксембург.
Нейната цел е потребителите в страните от ЕС да бъдат по-добре защитени от резки промени в цените на електрическата енергия. Новите правила ще направят цените на електроенергията по-малко зависими от тези на изкопаемите горива.
През миналата година България е била на предпоследно място (26 на сто) в ЕС по дела на фирмите, които са използвали бизнес компютърни програми, спрямо всички компании. Последна е била Румъния (24 на сто), а преди нашата страна е класирана Словакия (32 на сто).
Над 70 български продукта са с защитено географско означение, сред които са бялото саламурено сирене, киселото мляко, стpaнджaнcĸият мaнoв мeд, розовото масло, горнооряховският суджук и др.
Два от тях бяха присъдени за еликсири на ВИ „Едоардо Миролио“ – за розе от последна реколта и за отлежало червено вино. Останалите четири винени „Оскар“-и отидоха в колекциите на ВИ „Вила Юстина”, „Стефан Пирев Уайнс”, Винарна „Лозето естейт“ и ВИ „Джемперлиев“.
Вината са представени в шест групи – бели, розови и червени от последна и от по-стари реколти. Те се оценяват по 100- точковата система на Международната организация по лозата и виното (OIV) и са претенденти за „Златен ритон“.
Дългосрочните и сложни промишлени разрешителни са тясно място за екологичните и цифрови трансформации на компаниите и глобалната конкурентоспособност на ЕС.
Реформата има за цел да модернизира датиращия от края на 90-те години на миналия век Пакт за стабилност, който ограничава бюджетния дефицит и държавния дълг на всяка страна членка съответно да 3 процента и 60 процента от нейния брутен вътрешен продукт.
Обединяват се пет данъка в един - ДДС, който ще бъде разделен на федерален и щатски данък. Освен това намалява данъчните ставки в области като здравеопазването, образованието и основните хранителни продукти и включва стимули за производителите на електромобили и превозни средства с биогорива.