АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Cъpбия пoдпиca дoгoвopa зa 745 милиoнa eвpo зa cтpoитeлcтвoтo нa мaгиcтpaлaтa "Kopидop Mopaвa" c ĸoнcopциyмa пpeз дeĸeмвpи 2019-a гoдинa. Maгиcтpaлaтa щe вĸлючвa 88 мocтa и 29 пpeлeзa.


Първата линия ще бъде дълга 21,1 километра и ще има 21 станции. Втората ще бъде 21-километрова и ще има 23 станции.


Протестите предизвикват главоболия на управляващата в Сърбия коалиция преди парламентарните избори на 3 април. Тази седмица министър-председателката Ана Бърнабич каза, че решението дали да бъде позволено реализирането на проекта ще бъде взето след изборите.


Англо-австралийският минен гигант Рио Тинто планираше да разработи едно от най-големите находища на литий в Европа, което се намира в западната част на Сърбия. Проектът предизвика силни еко протести. Планира ни бяха $2,1 млрд. в разработването на находището,.


Πъpвoтo пътyвaнe c виcoĸocĸopocтния влaĸ e пpoдължилo 33 минyти, a пocтигнaтaтa мaĸcимaлнa cĸopocт e билa 201,5 ĸм/ч. Peĸoнcтpyĸциятa нa 74,9-ĸилoмeтpoвaтa линия, чacт oт жeлeзoпътнaтa линия Бeлгpaд-Бyдaпeщa, зaпoчнa пpeз 2017 гoдинa и cтpyвa oĸoлo $935 милиoнa.


Средната брутна заплата в Сърбия през февруари тази година е възлязла на 98 392 динара (836 евро), а средната нето заплата, без данъци и добавки - 70 605 динара (600 евро), съобщи Републиканският статистически институт, цитиран от сръбските агенции.


Строителството на газопровода Ниш-Димитровград започна на 1 февруари 2022 г., а дължината на междусистемната връзка на територията на Сърбия е 109 километра.


Това е над три пъти повече от 2008 г., когато гарантираният размер на спестяванията в банките на вложител беше увеличен до 50 000 евро, се казва в прессъобщение по повод предстоящата Седмица на спестяванията.


Икономистът Милан Неделкович оцени, че основната причина за новото споразумение на Сърбия с МВФ е необходимостта да се осигурят парични средства, които могат да бъдат използвани в период на криза, тъй като позволява по-ниски разходи от директните заеми на международния финансов пазар.


Сръбският президент Алекнаднър Вучич разгледа прототипите на дронове, използвани в експерименти във Военнотехническия институт, и посочи, че целта е да се построят 5000 такива дрона. На Вучич бяха показани няколко модела дронове самоубийци, разработени от сръбски експерти, включително дронът "Комарац 1" .