АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
49% от българите вече са склонни да плащат повече за продукти и услуги, предлагани от социално отговорни марки. 50% от българите редовно правят финансови дарения за социални каузи, като към момента годишният принос възлиза на около 235 млн. лева (около 140 лева на дарител).
Това заяви управителят на централната банка на страната Пери Варджио. "Индонезия започна процес на диверсификация на валутите, използвани при разплащанията, и започна да използва схемата LCT (Local Currency Transition - разплащания в местни валути при международни финансови и търговски трансакции)".
Естония, Латвия, Литва, Полша, Чешката република, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, България и Румъния понастоящем произвеждат само една четвърт от електроенергията си от възобновяеми енергийни източници, се казва в доклад.
Най-голямо увеличение има при: "Транспорт, складиране и пощи" - с 6,1 на сто, "Добивна промишленост" - с 5,6 на сто, "Административни и спомагателни дейности" - с 5,3 на сто, и "Финансови и застрахователни дейности" - с 4,2 на сто, съобщи НСИ.
Правителството на страната ще отделя всяка година, между 2023 г. и 2027 г., по 250 милиона евро за изграждането на нови велоалеи. Останалите средства, които са предвидени за изпълнението на плана, ще бъдат насочени за финансирането на мерки, насочени към насърчаване на колоезденето.
Около ¾ от излишъка отива в държавния бюджет, а останалото - в резерва на банката. Заради неблагоприятните финансови условия в света от 2017 г. насам БНБ не е правила никакви вноски в хазната и дори има негативна доходност от инвестирането на активи в чужбина.
Форумът Banking Today, събра представители на водещи финансови институции и регулаторни органи в България, които дадоха своето експертно мнение по водещи въпроси, свързани с навлизането на еврото в България, банкирането, промяната на бизнес моделите и особеностите на финтех двигателите.
Планирани са големи ремонти и модернизация на регионалните железопътни линии още през 2024 г. Големи ремонти и модернизация на регионалните железопътни линии стартират следващата година и в момента се водят преговори с международни финансови институции за подобряване на между 800 и 1000 километра ЖП линии през следващите десет години.
Центърът ще бъде новият дом на повечето от най-значимите държавни финансови институции и органи, включително Централната банка на Република Турция, Истанбулската фондова борса, Агенцията за банково регулиране и надзор (BDDK) и Съвета за капиталови пазари на Турция (SPK).
Предвижда се въвеждането на задължителен предварителен контрол на процедури на стойност над 5 000 000 лв. Целта е да се обхванат всички значими ОП отношение на които е налице голям обществен интерес, предвид значителните финансови ресурси, които се разходват при тях и по-високата степен на риск от допускане на нарушения.