АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Какви символи ще има върху хърватските евромонети? Ще имаме четири мотива с още един, който ще стои на заден фон. На монетата от 2 евро ще бъде изобразена картата на Хърватия, а на тази от 1 евро - дивото животно златка (Mаrtes), което на хърватски е "куна".


Средната месечна нетна заплата в Загреб е 2042,21 конвертируеми марки (KM), в Белград 1222,39 KM, а в Сараево 1398,29 KM.


От 1 януари Хърватия ще стане член на еврозоната, което означава, че "дотогава трябва да завършим всички логистични дейности и подготовка за замяната на хърватската куна с еврото, което включва сеченето на монети, както и закупуването на банкноти от Хърватската народна банка в съгласие с централните банки на други държави-членки на ЕС".


Коментирайки европеизацията на хърватската икономика, Пленкович напомни, че 50-60 процента от заемите и спестяванията са свързани с еврото, 70 процента от туристите, посещаващи Хърватия, идват от страни от еврозоната, а две трети от валутния обмен е с еврозоната.


Но това не пречи на Загреб да напредва стъпка по стъпка към замяната на куната с евро от първи януари догодина, след като в петък финансовите министри на ЕС подкрепиха влизането на страната във валутния съюз.


От 1 май основната работна заплата ще се увеличи със 7,5 процента в допълнение към увеличението от 2 процента, въведено през януари 2022 г., като ще достигне 713 евро на месец от 663 евро преди това. Съответната минимална дневна надница ще се увеличи на 31,85 евро от 29,62 евро.


Цените на храните, включващи и безалкохолните напитки и представляващи една четвърт от потребителската кошница, са се увеличили с 10,3 процента на годишна основа, като допринасят най-много за годишния темп на растеж на индекса на потребителските цени.


Както може да се види килограм брашно в магазините вече е 10 куни, което най-добре показва състоянието на пазара, каза още Баришич. Потребителските цени в Хърватия през февруари отчетоха растеж от 6,3 процента на годишна основа.


Правителствена мярка, която трябва да влезе в сила от първи април, предвижда ДДС на храни като риба, месо, яйца, плодове и зеленчуци ще бъде намален от 13 на 5 процента, а за някои санитарни стоки от 25 на 13 процента.


Хърватският премиер каза, че правителството ще преследва две цели - първо, използване на фонда за възстановяване, бюджета на ЕС и частни инвестиции за връщане към икономически растеж, и второ, връщане към рамката от 2017-2019 г., когато правителството е постигнало излишък.