АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Премиерът Андрей Пленкович обясни, че благодарение на повишения кредитен рейтинг „гражданите, компаниите и фирмите могат да очакват по-ниски лихвени проценти при взимане на заеми“ и „по-добри условия на пазара“.
През 2023 г. Хърватия отчита спад на годишна база в броя на отглежданите говеда и свине и в производството на мляко и яйца, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на данните на Хърватския статистически институт. Прирастът на едрия рогат добитък през 2023 г. намалява с 18,2% на годишна база до 74 889 тона, а броят на телетата намалява с 6 000 глави (-5,1%).
Хърватският премиер обяви и планове за промяна на формулата за индексиране на пенсиите в съотношение 85:15, отразяващо по-благоприятен индекс между индекса на потребителските цени и номиналния индекс на средната брутна месечна работна заплата.
Негъвкавото работно време, административната тежест и натискът от пациентите са основните причини дипломираните фармацевти да не са мотивирани да работят в аптеките, каза Ана Солдо от Хърватската фармацевтична камара на пресконференция.
За втори път кредитният рейтинг на Хърватия е повишен с две степени наведнъж. Първият път беше през 2022 г., когато страната получи зелена светлина за влизане в еврозоната и Шенгенското пространство, отбелязва ХИНА.
Страните кандидатки за ЕС са далеч под средните показатели за Европейския съюз, сочат данни на Евростат.
До края на годината акцизите падат с 0,15 куни за литър.
Хърватия ще опрости дълговете на граждани до 700 евро, за да ускори преговорите за членство в Европейския съюз.
За спирането на тази тенденция е необходим годишен растеж на БВП на страната от поне 2%.
Само 44.6 на сто от хърватските граждани подкрепят присъединяването на страната към Европейския съюз /ЕС/.