АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


"Според специалисти това е един отличен потенциал за производство на електроенергия“, посочи областният управител на Вараждин Анджелко Стричак. Той допълни, че предстои разработване на план за експлоатация на извора, както и изграждане на геотермална електроцентрала.


Първият е 122-километров газопровод по маршрута от Босилево през Сисак до Козарац, проект на стойност 322 милиона евро, и 36-километров газопровод между Лудо и Забок на стойност 78 милиона евро.


Последните данни от преброяването на населението през 2021 г. показват, че в Хърватия е имало един милион пенсионери и малко повече от 200 000 студенти и че броят на икономически активните лица е намалял с 4,5%, а броят на неактивните лица е намалял с 12.7%, съобщи Хина.


Далматинският мед стана 51-вият хърватски продукт, вписан в регистъра на ЕС за защитени наименования за произход и защитени географски указания, съобщи хърватското Министерство на селското стопанство, горите и водите.


Този дефицит представлява 43% от приходите и постъпленията на болниците през 2022 г., каза днес Йосипа Маракович, ръководител на службата за връзки с обществеността на Държавната одитна служба.


Резултатите от проучването сред близо 1000 респонденти показват, че тази година 56% от работещите в Хърватия очакват да получат бонус за лятната почивка.


Хърватската търговска камара (HGK) сформира Група на оператори на мрежи от станции за зареждане на електрически превозни средства с цел до 2025 г. да има станции за зареждане на електрически автомобили на всеки 60 километра, необходима е инвестиция от 200 милиона евро.


Управителят на Хърватската национална банка е член на Управителния съвет на Европейската централна банка от 1 януари 2023 г., когато Хърватия се присъедини към еврозоната.


Данните бяха представени на координираща среща на Хърватския туристически съвет (HTZ) и офиса на съвета в Сплит. Директорът на Хърватския туристически съвет Кристиян Станичич каза, че на срещата са обсъдени маркетингови и рекламни дейности до края на годината.


Премиерът Андрей Пленкович обясни, че благодарение на повишения кредитен рейтинг „гражданите, компаниите и фирмите могат да очакват по-ниски лихвени проценти при взимане на заеми“ и „по-добри условия на пазара“.