АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През 2023 г. жп операторът е превозил 18,6 милиона пътници, което е ръст от 22 на сто спрямо предходните 12 месеца и завръщане на нивата от 2019 г. преди избухването на пандемията.
През четвъртото тримесечие на миналата година активите на банковата система нарастват със 7 млрд. лв. (4,2 процента) и в края на декември възлизат на 172,1 млрд. лв.
От 15 април 2024 г. се увеличава размерът на таксите за кацане, за паркинг при базиране, за обслужване на пътници и за сигурност. Въвежда се нов вид такса сигурност за въздухоплавателни средства, които не превозват пътници.
Водят се разговори както с представители на турската страна, така и с българското Министерство на външните работи и МВР във връзка с това да бъде облекчен и ускорен процесът на издаване на визи за турските туристи.
До момента заявки за участие са подали над 160 фирми на 33 000 квадратни метра нетна изложбена площ. Сред тях са най-големите вносители на земеделска техника, представящи световноизвестните брандове в сектора, напоителни системи, семена и препарати, резервни части, автомобилни и строителни фирми, консултантски и финансови институции и много други.
Най-сериозен ръст се отчита при посещенията на туристите от Италия, гостите от Израел са с близо 70 на сто по-малко. Осем на сто повече са българските туристи през анализирания период.
Как се стига до стажа на нидерландеца Стийн Мей в Национална компания „Железопътна инфраструктура" през 2023 г. и какво полезно научи той по специалността си (Организация на товарните жп превози) и за европроектите в железопътната сфера в България, вижте във видеото.
Промяната ще влезе в сила от 1 април т.г. Разпоредбата е част от Кодекса за социалното осигуряване. Новите по-високи размери на изплащаните пенсии в масовия случай ще са по сметките на хората още с плащането за април.
В сектор „Градска среда“ общият размер на осигуреното финансиране е 103,93 млн. лв., което представлява 31.8% от общия размер на ангажирания ресурс за Фондовете за градско развитие за региони София и Южна България.
Според икономическия анализатор Адриан Негреску румънците оставят почти една четвърт от доходите си на касата на хранителните магазини не защото купуват повече, а защото е по-скъпо.