+ 300 хиляди млади мързеливци у нас

Мира Лазарова

Най-големият проблем на пазара на труда и в икономиката  у нас е не демографската криза, не безработицата, а тенденцията, че трудът не е ценност за младите хора. Това бе основният извод на експертите по време на дискусия "Демографската ситуация в България - изчезващ вид ли са младите предприемачи" .
Младежите не желаят да започнат работа за заплата под 1000 лева, а работодателите изпадат в нелепата ситуация да плащат  бонуси "редовно явяване на работа", за да принудят младите да отиват всеки ден на работа, коментират проф. д-р Катя Владимирова от Института за изследване на населението и човека към БАН и Иво Царев, председател на УС на Стопанската камара - Смолян, където има школа за обучение на млади предприемачи. Иво Царев обясни, че фирма в региона на Смолян, която има 700 служители отпуска по 100 лв. месечен бонус, за да гарантира присъствието им на работа всеки ден. Фирма от автомобилната индустрия в региона е загубила 14 млн.лв. инвестиция поради липса на квалифицирани кадри.

 300 хиляди младежи у нас нито учат, нито работят, като загубите за икономиката са много големи. Щетите от този факт не могат да се сравняват дори с последствията от емиграцията.  Хората в трудоспособна възраст не са малко, проблем е ниската икономическа активност. Проф. Владимирова смята, че за този проблем не се говори достатъчно в обществото, а всички търпим загуба от хората, които нито плащат данъци, нито се осигуряват.
Тези младежи се издържат най-често от родители в чужбина. Те изпитват страх, че ако започнат работа, ще изгубят родителската издръжка, която обикновено е по-висока от заплата, която биха получавали.  Владимирова призова за управленски решения, насочени към групата на нищоправещите, която до голяма степен ще определя бъдещето на страната.
Председателят на Националната асоциация на младите предприемачи Ивета Стефанова посочи, че завършилите средно образование на практика са неграмотни без мотивация да учат, да се развиват. Причината е, защото родителите им ги издържат, като те отказват заплати от 500 - 600 лв. Така предприемачине се оказват без кадри и работна ръка.
Над 65% от членовете на БСК се оплакват от липса на кадри с необходимата квалификация и умения, като най-съществен е недостигът на оператори на машини и съоръжения, техници, технолози, механици, монтьори, заварчици, стругари, шофьори, кранисти, готвачи и др. Този дефицит се наблюдава най-осезателно в добивната, химическата, металургичната, дървопреработващата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, строителството, енергетиката, транспорта, сервизната поддръжка на автомобили, търговията и услугите, хотелиерството и ресторантьорството. В регионален аспект, най-изострен е недостигът на кадри със средно професионално образование в регионите Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол, Благоевград и др.

„За 12 години броят на учениците в професионалните гимназии намалява с около 30%, засилва се тенденцията на „бягство“ на младите хора, особено от професии, свързани с промишлеността, към преобладаващата част от професионалните гимназии се насочват млади хора с нисък успех и липса на мотивация“, се казва в становището на БСК и се допълва, че ниският интерес към ПОО води до закриване на паралелки и дори цели гимназии с развита материална база и с доказан капацитет за обучение по важни за индустрията професии.

 

Сред предложените от БСК мерки за преодоляване на проблемите в системата на ПОО са:

- Преразглеждане на системата за финансиране на професионалните гимназии чрез съчетаване на делегираните бюджети с допълнителни критерии относно дефицитността, потребността на регионалната икономика от съответната квалификация, качеството на обучение и реализация;

- Оптимизиране на мрежата от професионални гимназии на регионален принцип и постепенен преход към преминаването им на подчинение на местната власт;

- Регулиране на държавния план-прием с цел преустановяване на неоправданото нарастване на паралелките в езиковите и други училища за сметка на приема в професионалните гимназии;

- Осъществяване на национални и регионални проучвания на мотивите и бариерите пред младите хора за насочване към професионално образование, както и създаване на система от насърчителни мерки и стимули за ориентиране на учениците към „непрестижни“, но важни за икономиката професии;

 - Внедряване на система за външно оценяване на качеството на ПОО, както и нормативно регламентиране на процедури за одит от страна на работодателите на качеството на ПОО;

- Осъвременяване на държавните образователни изисквания в съответствие с професионалните стандарти на бизнеса;

- Оптимизиране на учебните планове и програми в посока увеличение на часовете по специалните предмети, изучаване на втори език и практическа подготовка;

  - Нормативно регламентиране на стимули и насърчения за работодателите, инвестиращи в системата на професионалното образование и участващи във въвеждането на дуалното обучение;

- Въвеждане на регламент за задължителна периодична квалификация на преподавателите и приемане на национални и регионални програми за насочване на млади специалисти към учителската професия;

- Насърчаване на партньорството между висшите училища, бизнеса и професионалните гимназии с оглед осъвременяване на познанията на преподавателите за съвременните технологии, ползвани в индустрията.