1 млн.т по-малко пшеница през 2012

Силвия Стоядинова
Според зърнопроизводителите тази година реколтата ще бъде по-слаба, но по-скъпа заради по-високите производствени разходи. Липсата на дългосрочна правителствена стратегия за развитие на земеделието и не залагането на буфери за преодоляване на климатичните и пазарните катаклизми са сред основните причини за високата себестойност на земеделската продукция и намалената конкурентоспособност на отрасъла. Особено пострадали от климатичните аномалии през тази година са рапицата, ечемикът и пшеницата, каза в интервю за EconomyNews.bg Наталия Тодорова, изпълнителен директор Национална асоциация на зърнопроизводителите.

Г-жо Тодорова с колко са се увеличили разходите за зърнопроизводство и до какво води това?
Стряскаща тенденция е стремглавото покачване на разходите, обвързани с производството на земеделска продукция. При исторически най-високи цени на горивата, торовете, препаратите и земеделската техника, производствените разходи са нараснали два пъти и половина в сравнение с 2007 г. Високите цени на суровините, влагани в земеделското производство, повишават себестойността на продукцията на единица площ и при евентуални ниски пазарни цени, може да се стигне до невъзможност за покриване на направените от фермерите разходи.
Кои са най-засегнатите култури и като цяло какви са прогнозите ви за тази година ?
За съжаление, тази година не се очертава като добра за земеделските производители. Реколтата от пшеница по прогнозни данни към настоящия момент ще бъде около 3.3 – 3.5 млн. тона обща продукция за страната, което е с близо 1 млн. тона по-малко в сравнение с реколтата от предходната година. Традиционно България произвежда годишно към 4.1 – 4.3 млн. тона пшеница.
Най-тежко е положението при рапицата – при засети през есента близо 2.5 млн. дка., половината от площите пропаднаха, а от оцелелите площи с рапица ще се реколтира 50% от миналогодишния добив. Зимата беше изключително сурова за тази слабо студоустойчива култура, а и сухата есен не позволи на рапицата да израсне достатъчно и да посрещне трайните застудявания в подходяща фаза.
Повече от 1/3 от засетите с ечемик площи са пропаднали, а добивът от останалите ще бъде намален.
Какво е съотношението у нас между количеството на хлебната и на фуражната пшеница и какво е качеството им?
По отношение на качеството на пшеницата, тя не се дели на фуражна или хлебна. При пшеницата качеството се определя на базата на различни показатели като например: влага, добив на мокър глутен (или т.нар. глутен – това е най-важният показател за качеството на пшеницата, колкото е по-висок този показател, толкова е по-качествена пшеницата), хектолитрова маса и др. В България повече от 2/3 от произвежданата пшеница е с добри качествени показатели и е подходяща за производството на хляб. В този смисъл, на българския пазар има достатъчно качествена пшеница за производство на качествен хляб, останалото е въпрос на технология и влагани суровини в хлебопроизводството. Навремето пшеницата се е окачествявала в 1, 2 и 3 група и никога не е била фуражна или хлебна.
Какво най-общо трябва да включва дългосрочна правителствена стратегия за развитие на земеделието, за която настоявате?
Най-важно за българското земеделие е да има разписани правила и закони и те да се спазват от всички субекти – държава, земеделски производители, собственици на земеделски земи и др. На този етап липсват работещи закони за урегулиране на поземлените отношения в България, за справедлива и недискриминираща данъчна политика при земеделските производители, за опазване на земеделските земи, за представителност на браншовите земеделски организации и др. В дългосрочната стратегия за земеделието трябва да залегне развитието и прогресът на всички традиционни за България браншове като зърнопроизводство, животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство, пчеларство и да се предотврати унищожаването на стратегически важни за българската икономика преработвателни индустрии. В условията на настъпващите климатични промени като затопляне и засушаване в региона, в дългосрочния план за развитие на българското земеделие е жизнено важно да залегне национална стратегия за поливно земеделие и хидромелиорации.
Кои са най-големите предизвикателства пред бранша сега?
Определено борбата с климатичните аномалии, които наблюдаваме напоследък в България, борбата срещу несправедливата и дискриминационна обща селскостопанска политика на Европа, както и борбата на национално ниво за правила и устойчиви стратегии в целия сектор „Земеделие”, са основните предизвикателства пред бранша „Зърнопроизводство”. В условията на непосилно високите цени на горивата, българските земеделски производители вече трета година не могат да ползват държавната помощ за намалена ставка на акциза за горива, използвани за земеделски нужди. Поради липса на политическа воля, България остава единствената държава-членка в ЕС, която въпреки одобрението от страна на ЕК, не ползва помощта за намален акциз при земеделието.
По отношение на директните плащания, достатъчни ли са и какви са в другите държави?
Не можем да говорим за това дали директните плащания са достатъчни, тъй като съществува неписана зависимост за формиране на рентните плащания на базата на средствата за подпомагане. В тази връзка, идейният замисъл на субсидиите, да са инструмент за стимулиране на земеделските производители, е изместен. Това за което можем да говорим със сигурност, е неравномерното подпомагане на фермерите в отделните страни-членки на ЕС и целевото намаляване на конкурентоспособността на българския земеделски производител в условията на общ европейски пазар. За пример можем да вземем страни като Гърция, Холандия, Белгия, Дания, Германия и др., където подпомагането на фермерите на хектар е два пъти, а понякога и три пъти по-високо.
Кога очаквате българският земеделски производител да постигне подпомагане като това в старите страни-членки на ЕС?
Бъдещето на българското земеделие е силно зависимо от новата Обща селскостопанска политика 2014-2020г., именно за това се налага ОСП да се разграничи от дискриминационния си и несправедлив принцип за подпомагане на отделните страни-членки. От жизнена необходимост за българския земеделски производител е нивата на подпомагане за всички страни-членки да бъдат реално изравнени още в началото на новата ОСП през 2014г., за да съществува равнопоставеност на всички фермери на общите европейски пазари.