EUR 1.9558
USD 1.8824
CHF 2.1037
GBP 2.3574
CNY 2.5792
you tube
mobile version

10 години Дунав мост - 2

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

10 години Дунав мост - 2

mail19:50 | 17.06.2023прегледи 1938 коментарикоментари 0


От пускането в експлоатация на "Дунав мост 2" при Видин - Калафат през юни 2013 г. по съоръжението в двете посоки до днес са преминали малко над 9,3 млн. моторни превозни средства. Очаква се през есента на т.г., когато дружеството отбелязва своята 10-годишнина, по съоръжението да премине 10-милионното превозно средство. Това каза в интервю за БТА инж. Людмил Димитров, изпълнителен директор на смесеното българо-румънско дружество "Дунав мост Видин-Калафат” АД. През 2022 г. трафикът през "Дунав мост 2“ се е увеличил с близо 15 на сто спрямо 2021 г., а за първите пет месеци на 2023 г. спрямо същия период на м.г. - с 12 процента. Той уточни, приоритетите в дейността не са се променили. Двете основни функции на дружеството си остават поддържане на техническата изправност на съоръжението и обслужване на клиентите за безопасното му преминаване и заплащането на таксите, каза още Димитров.

Следва пълният текст на интервюто:

- На 14 юни се навършват 10 години от официалното откриване през 2013 г. на "Дунав мост 2 Видин - Калафат". Какво показва равносметката и анализът на трафика?

- От пускането в експлоатация на "Дунав мост 2" при Видин - Калафат по съоръжението в двете посоки до днес са преминали малко над 9,3 милиона автомобила. Очакваме през есента на т.г., по съоръжението да премине 10-милионното превозно средство. За 2022 г. по "Дунав мост 2" са преминали в двете посоки малко над 1,3 млн. моторни превозни средства (МПС), от които 770 000 са тежкотоварни, а около 430 000 - леки. Увеличение на трафика се наблюдава и към момента за първите пет месеца на 2023 г. спрямо същия период на 2022 г., или увеличение с около 12 процента. В абсолютни цифри това означава, че за първите пет месеца на година по съоръжението са преминали 191 000 автомобила срещу 164 000 за същия период на м.г.

Запазва се и тенденцията на ръст на трафика при тежкотоварните автомобили - камиони над 12 тона с 4 или повече оси. За периода януари - май т.г. отчитаме ръст от 5 процента спрямо същия период на м.г. Трафикът на камионите над 12 тона, преминаващи по моста заема трайно 62 процента от общо преминалите МПС. Тенденцията на увеличаване на преминалите моторни превозни средства в двете посоки по съоръжението от пуска му е трайна. Особено интензивния трафик от началото на март до момента се дължи на войната в Украйна, защото преминаването на товари по Черно море е силно ограничено и затова транспортът се пренасочва по суша. Основно товарите идващи от Азия, преминават през Турция и България за Западна Европа. И естествено граничните пунктове при Видин и Русе са особено натоварени.

Дневно през първите пет месеци на 2023 г. през "Дунав мост 2", на Гранично контролно-пропускателния пункт (ГКПП), са преминавали в двете посоки от  3400 до 4000 МПС, а тенденцията се запазва и в момента. Най-интензивен продължава да е трафикът през летните месеци - юли и август. През тези месеци през м.г. в двете посоки по "Дунав мост 2" са преминавали дневно по 4600 автомобила, а най-малко автомобили са преминавали през първите месеци на годината. 

Среднодневно на изход от България преминават и се обработват от 1500 - 1800 автомобила. Те се обработват на работещите 24 часа общо 6 платна на граничния пункт, като в определени моменти според ситуацията, на 5 платна се обработват товарните автомобили, а едно е за останалите. Но това се оказва недостатъчно. 

- Какъв е трафикът на влакови композиции – товарни и пътнически по ж.п линията, изградена на "Дунав мост 2"?

- За съжаление трафикът е много слаб. Причините за това са най-вероятно много и комплексни. Всеки ден от международната гара във Видин тръгват и пристигат два международни пътнически влака, които пътуват към и от Румъния по мършрута Видин-Крайова. Но броят на пътниците в тях е силно ограничен. Още по-зле е положението с товарните ж.п превози, преминаващи по съоръжението. Към момента преминават едва по 20 товарни композиции на месец. Обяснението е, че липсват товари и няма инвеститорски интерес към този превоз. Но това не зависи от дружеството.

- Десет години след откриването какво е техническо състояние на моста?

- Към днешна дата, десет години след откриването му, "Дунав мост 2" е в много добро техническо състояние. Приоритетите на смесеното дружество, управляващо съоръжението, не са се променили. Изпълняваме успешно основните две функции на дружеството като оператор на моста-поддържане на техническата изправност на съоръжението и прилежащата му инфраструктура, и обслужване на клиентите - безопасно преминаване и заплащането на таксите за преминаване по моста. До момента не са изпълнявани сериозни ремонти, прави се годишна техническа поддръжка, която е стриктно разписана по дейности, което и гарантира изправността на съоръжението. Още от откриването  поддръжката се прави по утвърдена определена методика целогодишно и се изпълнява както трябва. Единственото по-сериозно нещо изискващо постоянна поддръжка е асфалтовата настилка, защото големия брой тежкотоварни автомобили, които преминават я деформират. Към днешна дата е завършено разширяването на козирката на ГКПП (на вход и на изход), което се наложи с цел подобряване и увеличаване на пропускателната способност на пункта. Досега козирката покриваше само пет от шеста платна и при дъжд едното платно не можеше да се използва.

- Към момента кой е най-сериозният проблем на "Дунав мост 2"?

- Не можем да отречем, че в последните години почти ежедневно, особено в съботните и неделните дни, пред съоръжението са образуват опашки, които в определени моменти достигат до 10 - 15 км пред подходите на моста. За съжаление опашките на чакащите да преминат по съоръжението и от двете страни на граничния пункт създават напрежение както сред шофьорите, които се налага да чака понякога повече от денонощие, така и сред работещите на пункта. Решаването на този проблем не зависи от ръководството на смесеното българо-румънско дружество. Затова й опашките от тежкотоварни автомобили в очите на обществеността са основен проблем. Причините за тях са две: граничният пункт, който е на румънска територия, не е проектиран за този голям трафик, не е проектиран и за изпълняване на многото проверки по граничния контрол, какъвто се изпълнява на пункта. Втората причина е мигрантският натиск, който задължава граничната полиция на Румъния да прави на 100 процента граничен контрол. На практика проверките-митнически и граничен контрол са задължителни, и често преминаването зависи от бързината на извършване на различните видове контрол и проверки. 

Голям проблем са и т.н "спящи" тирове на пътя. Всички товарни автомобили имат задължителния тахограф, който регистрира и фиксира часовете за задължителна почивка на шофьорите. Щом уредът покаже, че трябва да се почива, шофьорите спират на пътя (независимо къде се намират) и това създава допълнителни трудности по трасето към мостовото съоръжение. Създават се допълнителни тапи на пътното платно, останалите движещи автомобили се налага да изпреварват "спящите" ТИР-ове и на практика това затруднява и усложнява движението допълнително на всички МПС по трасето.

Образуването на опашки от изчакващи камиони от българска и румънска страна е поради това, че пристигащите към пункта превозни средства се увеличават спрямо броят на обработените от органите за контрол на ГКПП за същото време, както и на нерегламентирания престой на почиващи тежкотоварни превозни средства.

Граничният пропускателен пункт е проектиран и изграден в съответствие с взетите препоръки и решения на смесена работна група с участието на български и румънски представители на заинтересованите институции, с предпоставка за покриване на техническите изисквания за преминаване в зона Шенген, т.е. проектните решения за изграждането на това съоръжение е съобразено за движение без граничен контрол, което е и една от причините, контролно-пропускателния режим да затруднява по-бързото преминаване на превозни средства.

Работата по облекчаване на трафика е комплексна. Изисква намесата на повече институции и органи по компетентност. Дружеството "Дунав мост Видин-Калафат" АД, няма правомощия върху ГКПП и не извършва контрол на пропускателния режим, който е в компетенциите на няколко проверяващи институции и от двете държави.

- Имат ли решение тези проблеми за да се облекчи чакането за преминаване по моста?

- Много се говори в последната една година за облекчаване на преминаването и ликвидиране на опашките. Има различни идеи. Най-реалистичната е създаване на  буферен паркинг, на който автомобилите да се изчакват и от там да се насочват за преминаване по мостовото съоръжение. Другото решение, което рано или късно ще се случи, но е изцяло в прерогативите на румънската държава, е разширяването на граничния пункт, който е на румънска територия. Има възможности за това, но е сложна и дълга процедура.

Това, което би облекчило трафика и преминаването, е влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Тогава би трябвало да отпадне граничния контрол, който в момента е основен за натоварването на преминаването. Лошото е, че хората свързват тези опашки с работата на смесеното дружество, а то има съвсем други функции. От страна на дружеството, се грижим за състоянието на инфраструктурата, поставени са от двете страни на пункта химически тоалетни, кошчета за боклук. Дружеството също понася вреди от образуването на  опашки - замърсяването, което трябва да почистваме, е голямо, непрекъснато има разлив на гориво от камионите, които спират и изчакват. Това гориво при високи температури руши настилката.

- Какви са таксите, които заплащат преминаващите по съоръжението автомобили?

- От пускането в експлоатация на "Дунав мост 2" таксите не са променяни. Те могат да се видят за всичките 5 вида МПС на нашата фейсбук и интернет страници. На тях може да се следи във всеки един момент актуалната обстановка на пункта. За леките автомобили таксата за преминаване в една посока е 6 евро или 12 лева, за автобуси - 25 евро или 49 лева и за товарни автомобили над 12,5 т. - 37 евро или 72 лв. На излизане от страната таксите могат да се заплатят в евро или левове, а на влизане от Румъния в България - в леи или евро. При желание на шофьорите таксата може да се плати на каса в брой или на постерминал.

- Какво е финансовото състояние на дружеството? За колко години България и Румъния ще трябва да върне направената инвестиция в мостовото съоръжение и инфраструктурата към него?

- Финансовото състояние на дружеството е много добро. Приходите за 2022 г. са за около 55 млн. лева, при положение, че в страната и Европа има сериозни инфлационни процеси,  а дружеството ни не е променяло таксите за преминаване по съоръжението от откриването му .

Инвестиициите вложени в изграждането на моста и инфраструктурата към него от страна на България е 304 млн.евро и от страна на Румъния 96 млн. евро. Това са всичко 400 млн евро инвестиция, средства, които бяха подсигурени чрез безвъзмездната помощ от Европейската комисия в размер на 70 милиона евро и заеми. Прогнозата за тяхното изплащане е  20 години. Всяка година на акционерите, българската и румънската държава, се изплащат дивиденти в съответствие с първоначалните инвестиции, като това става след отделяне на 10 процента от средствата във фонд за бъдеща рехабилитация на съоръжението. Във всичките години от 2013  дружеството  до днес е разпределяло дивиденти спрямо приноса на двете държави в изграждането на моста. Финансовите резултати показват, че "Дунав мост 2" ще се изплати по бързо от очакваното.

Днес в дружество работят общо 114 човека, съгласно постановление сключено между България и Румъния. Смесеното дружество се управлява от Общото събрание, по приет Устав, има  четиричленен Надзорен съвет (НС)  и Управителен съвет (УС), състоящ се от трима членове. В НС участват по двама представители на България и Румъния и той се председателства на ротационен принцип от българския или румънски представител.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg