100 години ВЕЦ "Бояна"

ВЕЦ "Бояна" е една от първите водноелектрически централи в България, каза министърът на енергетиката Румен Радев по време на официалната церемония по отбелязването на 100-годишнината на централата. Тази централа е голямо богатство, подчерта той, припомняйки, че първоначално тази централа е била замислена с амбициозната идея да събере водите от Боянска, но и от съседната Владайска река. Това обаче не става факт, защото в горната част на платото се изгражда съоръжение за водохващане.

Инж. Мартин Георгиев, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Националната електрическа компания (НЕК) посочи, че на 13 декември 1923 г. ВЕЦ "Бояна" е присъединена към електроснабдителната мрежа на София. Той изтъкна, че с това събитие се дава много голям тласък на развитието на града. "Ползата за обществото и за развитието в икономическо отношение - електрификация, улично осветление, както и захранване на трамваен транспорт, са били огромно обществено благо в този момент, за което централата е дала възможност", заяви още Георгиев.

По технически данни, предоставени на БТА, ВЕЦ "Бояна" е деривационна, има две турбини, а инсталираната мощност е 1,23 мегавата. Средногодишното производство е 1,8 гигаватчаса. Първичният енергиен източник е водохващане от река Боянска.

Веднага след Освобождението на България започват и първите инвестиционни проекти за модернизирането на страната, които й придават европейски облик. Електроснабдяването е съществена част от благоустройствения план за създаване на добри условия за живот. С избирането на София за столица на България през 1879 година въпросът за електрифицирането и изграждането на градска трамвайна мрежа в града е поставен на дневен ред, припомня Йордан Георгиев - оператор във ВЕЦ "Симеоново". Изграждането на ВЕЦ "Бояна" първоначално е предвидено като част от проекта за електрическо осветление на столицата. Поставя се началото на консултации с инвеститори и компании, произвеждащи водни електрически машини. Избира се място за строеж, като се започва процедура по отчуждаване на имотите. Спечелилата през 1891 г. общински търг фирма "Ганц и Сие" започва строителството на ВЕЦ "Бояна" през 1892 г., но не успява да го завърши в определения двугодишен срок поради недостатъчни средства и невъзможността за достигане на исканата мощност (допълнителни измервания показват четири пъти по-малък речен отток от очаквания). Електроцентралата е замислена да улови водите на реките Боянска и Владайска.  Строителството обаче е спряно през 1894 г. при завършена сграда и част от напорния тръбопровод, без да са започнати събирателните канали и изравнител. През 1895 г. договорът с фирмата е прекратен официално.

Така откриването на първата електроцентрала в България се отлага до 1900 г., като е въведена в експлоатация ВЕЦ "Панчарево", използваща водите на река Искър. Тя е осигурявала електричеството за осветление и за трамваите на столицата, както и за индустриалните предприятия в София.

През 1913 г. е направена поръчка до австрийската компания "Фойт" за производството на три водни турбини и три центробежни регулатора, както и цялата спирателна арматура по напорните съоръжения. Проектът първоначално е да се задвижват три генератори с мощност 378 киловата. Генераторите, както и основното оборудване за тях, са поръчани от Германската електрическа компания "Сименс Шукер". Производството им се забавя. Първите доставки на съоръженията, транспортирани с шлепове по река Дунав, започват през 1916 г. в разгара на Първата световна война. Транспортът е бил забелязан от румънска страна и е унищожен от брега, тъй като бил помислен за артилерийски съоръжения на австрийската армия, допълва операторът във ВЕЦ "Симеоново". Йордан Георгиев добавя, че до края на Първата световна война проектът ВЕЦ "Бояна" отново бива замразен. Той е възобновен веднага следа края на войната с корекция на поръчката - вместо три генератора по 378 киловата са поръчани две турбини тип "Пелтон" с обща инсталирана мощност 1400 киловата. С оглед възможностите на наличната по това време строителна и транспортна техника, монтажните и довършителни дейности продължават до 1923 г.

Генераторите и хидросъоръженията са транспортирани отново с шлепове по река Дунав до Видин, а оттам с влакове до гара Волуяк, след което с волски каруци до обекта. За нуждите на охладителната система на лагерите в хидрогрупите е изградено второ водохващане с денивелация 17 метра от котата на централата. Така, след няколко неуспешни включвания, на 13 декември 1923 г., ВЕЦ "Бояна" влиза в редовна експлоатация към Столична дирекция на трамваите и осветлението към Столична община. В деня на откриването присъстват лично цар Борис Трети и кметът на София Виан Площаков, се припомня още в справката.