100 години от Освобождението на Долен

Битката преди 100 години

Октомври 1912 година. Към село Сатовча и град Неврокоп се насочва ІХ пехотен пловдивски полк. В Сатовча на 13-14 октомври от Драма пристига един табор османски аскер, който да пресрещне настъпващите към град Неврокоп български войници.
На 15 октомври, след обед разузнаването донася, че на пиринския връх „Св. Костадин” / на няколко километра от Неврокоп/ и околните височини се е разположил аскер и башибозук. Сражението е ожесточено, воините от Драма и башибозукът яростно се мъчат да задържат позициите си. Настъпва мрак, а турската позиция остава непревзета.
Тогава майор Никола Топалов, командир на ІІ и ІV дружина, отива на десния фланг , за да насърчи войниците и да ускори завземането на върха.
Сражаващите се български части са на стотина крачки от неприятелските позиции.
Преценявайки положението, майорът изважда сабята си, излиза пред окопите и с мощен вик „Напред! На нож!” и „Ура” повежда войниците в атака. Войниците си втурват след командира си и с няколко скока се оказват на позициите на врага. Схватката е кратка. Унищожени са останалите в окопите вражески войници, другите бягат, оставяйки на полесражението оръжие, ранени и убити.
В сражението загиват майор Никола Лазаров Топалов и бойците Делчо Червенаков, Благой Саев, Петко Анакиев, Тодор Хаджийски. Всички убити са погребани същия ден на връх „Св. Костадин”, наречен вече „Майоров гроб”.
След тази решаваща за освобождаването на Неврокопския край победа войниците от ІХ полк продължават похода, носейки свободата на околните селища. Тогава е освободено и село Долен - емблематично за родопската област Чеч.
Години след драматичното му освобождение селото е обявено за архитектурно-исторически резерват на страната.

Празникът днес

На 21 октомври 2012 година Инициативен комитет на жителите на селцето са организирали празник, с който ще се отбележи бележитата дата на освобождението. Ето какво ще има:
От 13 часа ще се проведе благодарствен молебен и заупокойна молитва за загиналите в селската църква „Св. Никола”, която е уникална.
Никъде в България няма църква, на която таванът е покрит с дъски, а стенописите са изрисувани върху тях. Строена е малко преди Освобождението.
По-късно ще бъде осветена празнична трапеза.
На мегдана на селото ще се проведе веселие, което ще започне с кратък доклад, написан от местен историк.
Хор"Планинарска песен" ще се представи със свои песни.
Ще свири оркестър, ще се прожектират части от игрални филми, снимани в Долен. Очакват се много гости от страната - доленци, напуснали селото, гости от София и Благоевград, журналисти.
Историята на село Долен
Според различни източници селото е възникнало на основата на стари тракийски махали, чиито останки и днес могат да се видят. Запазени са също и тракийските лозя, ползвани чак до края на Българското възраждане. Селото се намира на стар римо-тракийски път, свързвал Драма с Тримонциум.
Доказателство за това са историческите останки от самият път в източния край на селото, както и Римският мост в местността Банян.
По време на Турското робство
През 1444 година село Долен се споменава в османски документ, защото е вписано в кадастъра на империята със следните данни: в Доляне живеят 5 не мюсюлмански семейства и 2 вдовици, облагаеми с данъци.
През 1464-65 година в селото са регистрирани и 10 войнишки домакинства, както и 6 данъкоплатни семейства.
В регистъра от 1478-79 година в Долен са изброени 5 немюсюлмански семейства и едно вдовишко семейство.
Селото е отразено и в регистъра от 1519 година - тогава в него вече живеят 4 мюсюлмански семейства, както и 68 немюсюлмански семейства, 4 неженени и 8 вдовици - очевидно придошли от някъде.
През 1530 година картината в Долен изглежда така: 5 мюсюлмански домакинства и 5 неженени мюсюлмани, както и 53 немюсюлмански семейства, 8 неженени и 13 вдовици.
В първата половина на 16 век селото е включено във вакъфа на Михримах султан - дъщерята на султан Сюлейман I заедно с другите села от Западните Родопи, които впоследствие остават предимно християнски.
Още факти за Долен
Доленските майстори се славили като най-добрите в каменната зидария. И днес всяка една от 300-те къщи е с уникален архитектурен план. Църквата "Свети Никола" е построена през 1834 година. За нейното изписване са канени зографи от далечни краища на страната.
До 1856 година училището в селото има килиен характер и се помещава в двора на църквата. От учебната 1871/72 година учителят Никола Попфилипов от Банско въвежда обучението на български език по взаимоучителна метода.
Селото е обявено е за архитектурен резерват. В него има 350 традиционни родопски къщи. Те са покрити с тикли (каменни плочи).
Камбаните на местната църква са лети 7 пъти, докато се постигне идеалният звук. Камбанният звън се чува на 8 км.
При избухването на Балканската война през 1912 година 40 души от Долен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Долен са заснети много кадри от българските филми /Капитан Петко Войвода,24 часа дъжд и др./. Част от жителите на село Долен участват в българския филм от 1971 г. "Изпит"./източник:Region.bg