100 стила бира

Магдалина Генова, сп. Меню
Официалните източници посочват, че в момента по целия свят се произвеждат около 100 стила бира, които се различават по тип ферментация, продукти, цвят, отлежаване, овкусяване, алкохолно съдържание и технология на производство. Трудно е да бъдат обхванати всичките в един кратък текст, защото това би означавало да се опише подробно цялата история на бирата от средните векове насам. Все пак един кратък гид би трябвало да започне с типа ферментация, върху който почиват разногласията между крафт и индустриални пивовари.

Ако изходим от типа ферментация - ниска и висока, бирите се делят на лагери и ейлове. Лагерите са познатите ни масови бири, които с право не ни харесват толкова, колкото крафт посестримите им. Все пак, за да бъдем честни, лагерът може да е една прекрасна бира, стига да е произведена с качествен ечемичен малц, благороден хмел, подходящата вода и с истинска технология - без бързане и при традиционни условия. Много чешки и германски бири са доказателство за това. Лагерът може да е тъмен, светъл, силен, слаб, горчив и не толкова, което зависи от това дали е препечен малца, колко хмел се използва и от различни други традиции. Сред най-хубавите им качества е свежестта, а в групата им влизат бок, пилзенера, американски лагер, виенски лагер и много други.

Ейловете се произвеждат с висока ферментация и като цяло са по-комплексни и по-богати на вкусове и аромати заради естерите, които се получават в процеса на производство. Този тип ферментация е и любим на крафт пивоварите и до някаква степен определя любимите им стилове бира. Ейловете включват освен класическия пейл ейл също кафяв ейл, индийски пейл ейл и американското му отроче, портър, стаут, хефевайцен, белгийските ейлове и много други бири със стари европейски традиции. Ейловете могат да имат безброй лица, тъй като вкусът, силата и ароматът им зависят единствено от въображението на пивоваря, а то като че ли няма лимити - цветовете са в цялата гама от бледожълто до черно, вкусовете варират от слабохмелови до ударни дози горчилка, а добавки могат да бъдат всички живи видове, познати на зоологията и ботаниката. Традиционно ейловете са по-силни, над 5%, но и това не е задължително. Цялото това богатство прави палитрата от продукти неизчерпаем източник на вдъхновение и експерименти за всеки любител на бирата.

Третият стил бира е ламбик, чиято древна технология включва спонтанна ферментация. Вкусът на този стил бира е по-кисел, но пък букетът аромати е изключително богат и изключително ценен. Ламбикът изисква отлежаване, а дрождите Brettanomyces bruxellensis (както показва името, този стил е характерен за Белгия) в комбинация с различни бактерии са едно от новите предизвикателства за крафт пивоварите, които с любов ги наричат брет. Плодовите крийк и фрамбоаз също са ламбик, сварен заедно с вишни или малини.

Разбира се, не трябва да забравяме и другото традиционно разделение на бирените стилове по вид зърнена култура, използвана за производството - ечемик, пшеница или ориз. Индустриалното производство използва царевична грис, но качествените зърнени култури и тяхното малцуване правят от една алкохолна напитка истинска бира.