100 хил. евро за иновация в България

Петър Статев е основател на ИКТ Клъстер. Той завършва „Системи за контрол на качеството в областта на софтуерната индустрия“ в Билбао, Испания. В момента е и председател на съвета на директорите в "Смартком - България" АД. Иновативна ли българската икономика, ето какво казва  той в интервю за EconomyNews.bg
Данаил Алеков
- Г-н Статев, кои са по-значимите иновации за България, които сме успели да наложим на чуждестранния пазар?
- Все още ние нямаме продукт, който да е сравним с успеха на Apple. В същото време обаче има български компании, които успяха да пробият на външните пазари и да налагат продуктите си там. Обикновено, това не са продукти за крайния потребител, а са част от система, т.е. пробивите все още са в сферата B2B (Business To Business). Има изключително успешни компании като „Телерик”, „Мусала Софт”, „Сирма Груп” и още поне 30-40 такива, които успяха да намерят място с продуктите и услугите си на външните пазари. Това е един ясен пример, че в България успехът е възможен. Да, единици от нас могат да успеят при тази враждебна среда, в която съществуват и въпреки всичко. А колко биха успели, ако направим средата да бъде позитивна, а не пречеща? Това е големият въпрос, върху който си струва да бъде инициирана такава обществена национална дискусия.
- Така казано, излиза че си е направо геройство да се занимаваш с иновации. Как оцеляват фирмите в бранша?
- По един много прост начин. Започнаха да се създават нови компании през втората половина на 90-те години, главно в областта на аутсорсингът, и тези фирми в ИКТ бранша още от първия ден са експортно ориентирани. От друга страна, като се замислите големите пробиви в ежедневния живот с мобилната телефония и устройствата, идва през трите мобилни оператори, които в крайна сметка са чужди инвестиции. Ето така оживяваме – първо, заради предприемчивостта и експортната ориентираност на фирмите от самото начало и второ, заради чуждестранните инвестиции.
- Конкурентноспособни ли са експортно ориентираните фирми на чуждите пазари?
- Абсолютно! Самият факт, че даже в условия на криза фирмите продължават да растат и имат незаети места означава, че са конкурентноспособни. Справят се със живота, така както трябва да се справят, но изпитват няколко проблема. Първо, липса на подкрепяща система като национална политика и второ, демографската криза.
- Намират ли се кадри?
- Трудно се намират кадри – 25 хил. всички 60 хил. завършили светкавично заминават да учат в чужбина, защото е по-качествено образованието. Остават 35 хил., а да не говорим че най-качествените кадри не остават тук. Има един-единствен отговор – българския трудов пазар за високотехнологични специалисти трябва да бъде отворен.
-Всъщност какво е иновация, хората смятат, че това е гениално откритие, така ли е ?
- Иновацията е съединяване или обединяване на вече съществуващи качества на продукти, процеси и услуги, които водят до нов, по-удобен продукт с по-добра използваемост. Иновацията не е изобретение и не е научно откритие. Всъщност при Аpple, в сегашната си фаза на величие, няма изобретение или научно откритие. Взети са съществуващи на пазара продукти или услуги и те са доведени до съвършенство от гледна точка на потребителя. Това вече е иновацията. Има съвсем отделен свят на научните открития и фундаменталните изследвания и изобретенията включително. Иновациите са нещо много по-ежедневно, житейско и прагматично – те влизат в живота ни веднага, щом могат да бъдат реализирани. Огромният проблем на България, е че за разлика от Израел или САЩ, е че там обществата са разбрали значимостта на иновациите за техния просперитет и ги подкрепят по всякакъв начин. Комплексът от неща, които тези общества правят, се нарича еко-система за подкрепа на иновациите, докато нашето общество, и като обществена ценност, и като държавна политика, не разбира стойността на иновациите.
-Какви са пречките в този смисъл?
-Първата пречка пред иноваторите е, че много малко семейства биха инвестирали 50 или
100 хил. евро за иновативен продукт или услуга. Има семейства с пари, но въпросът опира до това дали тяхната ценност е да инвестират в старт-ъп на деца или роднини 100 хил. евро, или да купят луксозен джип или хубава яхта за по-голяма сума. Да предположим, че въпреки всичко съответният предприемач направи първите стъпки по реализиране на продукта и получи отговор от пазарите, че продуктът е интересен. От тук нататък, на него му трябват още пари, за да продължи. В бизнеса, понятието „Барон Мюнхаузен” не съществува – няма как да се изтеглиш сам за косата си, в бизнеса се развиваш с пари. Този предприемач би могъл да кандидатства по оста за подпомагане на иновативни предприятия, част от програма „Конкурентноспособност” в МИЕТ. А там времето е спряло, благодарение на лошата организация в министерството, за да бъде оценен един иновативен проект понякога им отнема година – година и половина...
- А през това време иновативният проект става стар?
- Това е очевидно за всички. Да направим една проста сметка – 12 месеца за оценка на проекта и 18 месеца за реализирането, преди да се получат парите. 2 години и половина... Е, къде е иновацията всъщност? Ами те другите са я направили, отвяли са ни със стоките и услугите. На пръв поглед, България плаща на ЕС контрибуция като член и получаваме обратно пари, за да ги инвестираме през структурните фондове. Група държавни служители блокира използването на тези средства и много често се
извиняват, че Европа ни налага такива правила. Нищо подобно – тези правила всъщност са „иновация” на държавната администрация.

- Тоест „дупката” къде е – в държавната политика или в гражданското мислене?
- На първо място в ценностната система на обществото като цяло, защото то не упражнява натиск върху държавната администрация. Сега сме 2012 г. – за 6 години от 7-годишния планов период, обществото е оставило държавната администрация да прави поредица от абсолютно алогични и нерационални стъпки, и да създава правила, които не само, че не помагат на бизнеса, но и му пречат. Отиваме по-натам, предриемачът няма да използва ОП „Конкурентноспособност” – в страните с развита икономика съществува понятието „бизнес ангели”. Това са хора, които са направили пари и са склонни да инвестират част от тях в подкрепа на други, които идват на правят бизнес. За огромно наше съжаление в България въпреки направените два опита, не съществува клуб или общество на бизнес „ангелите”, тоест на частните инвеститори.
- Но все пак е имало такива опити?
- Има две организации – едната се казва BBAN (Bulgarian Business Angels Network), а другата беше с подобно наименование*. Практически обаче, те не успяха да съберат достатъчна критична маса от хора с пари, заинтересовани да инвестират в новия бизнес. Компонентът на първата степен от инструментите за рисково инвестиране, бизнес ангелите, не съществува в България, по отношение на организиран и систематичен начин. Следващото нещо, което предприемачът би желал да използва, ако имаше такова нещо, е най-рисковият от всичките фондове за инвестиции, т.нар. „Сийд фонд” – такъв фонд, който инвестира в началната фаза на развитието на една компания, там където рискът е най-голям. Обикновено сийд фондовете работят с инкубатори и технологични паркове. В България няма нито първото, нито второто, нито третото. „Сийд фонда по програма „Джереми”, който отново се управлява от МИЕТ, не е почнал да работи. Няма инкубатори, защото няма политика за изграждането им. Според държавната администрация, инкубатор не може да се създаде в помещения, които са под наем, а трябва да имат учредени вечни права на ползване. Малко сложно, но вижте това до какво довежда – всички български държавни университети автоматично се елиминират от възможните кандидатури за създаване на инкубатори. Щом искаме да подкрепяме хората с идеи, е най-добре това да става в държавните университети – там има най-много студенти, лаборатории, преподаватели, всичко, но ние им казваме „не”. Нямаме сийд фонд, нямаме бизнес ангели, нямаме инкубатори, нямаме научно-технологични паркове. Вярвам, че ние сме точно толкова умни и предприемчиви, колкото коя да е друга нация. Вземете даже една страна извън ЕС като Турция – първо, във всички университети има създадени специални зони за подкрепа на иновативния бизнес. Ако турското правителство в лицето на една специална агенция „Тюбитак” (аналог на БАН) одобри вашия проект, ви дават различни облекчения – може да не плащате данък „печалба” като фирма 10 години, освен това държавата започва да плаща вместо вас социалното и здравно осигуряване на вашите служители. Това означава, че вие вече имате конкурентно предимство – ако сте отделили 100 лв., няма да махнете 40% и да дадете 60 лв. на хората, а ще дадете всичките 100 лв. – хората наистина ще бъдат мотивирани и ще направят пробив в технологиите. Редица страни в днешно време знаят колко важно е да се излезе на глобалния пазар и затова на всяко едно евро, което техните компании успяват да изнесат, им дават по половин евро държавна
помощ.
- Осъществява ли се връзката между университетите, бизнеса и държавната администрация?
- Да, ще видите че има страхотни контрасти в университетите. Има факултети, чието ръководство е на мястото, гледа на този процес като на бизнес със всичката сериозност - във всички университети има поне един факултет, който е намерил пари, ремонтирал е сградата, направил е платформи за хората с физически увреждания, има съвременна система за обучение, онлайн достъпни уроци и лаборатории, създадени от частния бизнес. Така че съществува връзка между бизнеса и университетите, проблема на тази връзка е че тя отново не е достатъчно систематична като повтаряемост във времето. Във факултети, които произвеждат специалисти за развитие на високите технологии има много внимание от страна на бизнеса, инвестиции и там нещата вървят. Но няма как бизнеса да запълни празнината на държавната политика, той може да бъде само помощник.