1000 сгради на територията ПП "Витоша"

Общо над 1000 броя са сградите на територията природния парк "Витоша" и това едно голямо село. Голяма част от тях са неизползваеми, а някои се рушат. Това каза дългогодишният експерт в Министерството на околната среда и водите Димитър Стоев по време на конференция "Витоша - време е за решения", организирана от Съюза на архитектите в България в рамките на втория й панел, посветен на темата управление и финансиране. Форумът започна с обсъждане на възможностите за опазване и развитие на планината.

През последните години туристическата инфраструктура в парка не е поддържана и в голяма степен изцяло е амортизирана. Достъпът на туристите е неорганизиран и накърняващ околната среда, има неподдържани и ерозирали маршрути, каза Стоев.

Той представи развитието на нормативната уредба, свързана с парка, като изтъкна поредицата от закони и множеството институции, които имат отношение към поддържането и управлението на Витоша. Основният нормативен акт за парка е Законът за защитените територии, напомни експертът. Планът за управление на парка е от 2005 г. и  досега няма актуализиран такъв.

Димитър Стоев съобщи, че годишно има около 1,2 млн. посещения на планината, а нощувките са 3100. По думите му през последните години има коренна промяна в начина на ползването от гражданите на планината, като тенденцията от средата на миналия век за дълготраен туризъм се трансформира в еднодневен.

Експертът посочи, че за 2023 г. бюджетът на Дирекция "Природен парк "Витоша" е бил в размер на 76 000 лева, като коментира, че той е по-скоро символичен.

Седемдесет и шест хиляди лева за 2023 г. е много интересна цифра, коментира икономистът Красен Станчев. Той изтъкна, че само за хижа "Есперанто" ремонтът, в рамките на предложение за наемането й за неосъществен социален проект от 2020 г. без промяна на собствеността й, струва 93 000 лева, а по сегашни цени може да достигне и до 120 000 лева.

Освен проблема с ниския бюджет за парка, икономистът изтъкна трудностите от преразглеждане на правата на собственост там. При толкова много области и общини, държавни и общински институции, това ще отнеме поне още 20 години, посочи експертът.

Според него може обаче да се определи собствеността върху развитието на Витоша и да се учреди дружество, което ще управлява инфраструктурата на планината, като в него да бъдат включени всички работещи предприятия и инвеститори, представители на всички витошки местни власти и гилдии, в това число и туристическите дружества, които управляват част от хижите.

Икономистът също така смята, че моделът на управление на инвестициите на дружество "Витоша" (условно наименование) трябва да е изграден по реда на съществуващия данъчен режим на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел.

Според Станчев е необходимо дългосрочното решение на статута на пистите и възможността те да бъдат отдавани на концесия. Икономистът смята, че трябва да се разгледа внимателно визията на собственика на "Витоша ски" за развитие на планината и опитът да бъде използван.

Някои хижи като "Есперанто", "които са собственост на не съвсем свободно плаващи държавни органи", да бъдат предадени на този, който иска да ги наеме или на Софийска община, която ще може да ги даде, или на нови туристически дружества, или на този, който може да ги управлява, като по този начин те ще почнат да се развиват, посочи икономистът.

Според него друго важно решение за развитието на планината е промяна в нормативни актове и в частност в Закона за горите, визирайки предложения на "Витоша ски". Когато има план за управлението на планината, трябва да има комплексно разрешително с прилагане на всички режими към него, каза Станчев.

За текущото финансиране на парка е възможно да се въведе такса достъп, както това се прави в други европейски планински курорти, смята икономистът. Станчев посочи и темата за фискална децентрализация на общините, като напомни за изследване на Института за пазарна икономика отпреди две години, според което само за София при правилото 2 процента от корпоративния данък да остава в общината, бюджетът би разполагал с 326 млн. лева повече за миналата година, а за тази - с 360 млн. лева.

Изчисления на икономиста показват, че за период от десет години, откогато не е приет новият План за управление на парка и свършва действието на стария, загубата от приходи от съоръжения и хижи, които не действат, и някои разходи за поддържане на инфраструктура, да се стигне до там, възлизат на между 500 млн. лева и 600 млн. лева. По думите му проблемът с "потъналите гемии на Витоша" не е само на тази планина, а и на останалите в страната. Икономистът смята, че поради това, че в тези райони няма град с икономически показатели като София, столицата ще стане пример за решаването на подобни проблеми навсякъде в България.

Проблемите на парка са свързани с това, че от една страна той е защитена територия, а от друга, с изградените около 1000 сгради, той до голяма степен се явява като населено място, смята Димитър Стоев. По тази причина според него е нужна координация и сътрудничество между много заинтересовани страни, нужно е да се доразработи и приеме актуализиран План за управление на парка, да се делегират на дирекцията на парка права да прилага необходимите закони, както и да й се осигури кадрови, експертен и финансов ресурс, а Консултативният съвет към парка да бъде конструиран като планиращ и координиращ орган.

Арх. Снежина Станоева представи Плана за управление на Природния парк "Витоша" от 2005 г., който е валиден до 2015 г./БТА