1000 хотели търсят собственици

Таня Василева
Няма нищо по-лесно от това да си купиш хотел, и нищо по-трудно да го направиш печеливш. В момента може да избирате между 1000-1200 предложения, които ще намерите на сайтове като imot.bg, luximoti.bg, bulgarianproperties.com. При това случващото се е в началото на новия сезон. Броят на офертите лавинообразно расте, но сключените сделки се броят на пръсти.
През последните години мнозина приеха строителството на хотели като най-доходоносна инвестиция. Някои след като ги построиха, други още преди да ги довършат, разбраха, че този бизнес не е така сладък, както са си мислели, и се почувстваха жертва на бума на лесните кредити.
Така зад повечето от офертите стои банков заем, за който вече има трудности да бъде обслужван. Банките не си правят илюзии, че лесно ще продадат такъв имот и вместо публичен търг, предпочитат да правят отсрочки и предоговаряне на условията по заема.
Дори хотелиерите с успешен бизнес не се изкушават да влагат пари в нови обекти, докато в близките 4-5 години не се уверят, че бизнесът им върви нагоре.
Турски инвеститори, управляващи силни хотелски вериги в югоизточната ни съседка, проявяват интерес да стъпят в българските курорти. Но не на всяка цена.
„Готови са да купуват много евтино, и то на нива, каквито никой към момента не им предлага”, коментира Никола Стоянов, управляващ директор и съсобственик на “Лукс имоти”. Разминаването е в това, че купувачите са склонни да пазаруват на едро, но само на цени под 300 евро за кв. м, а продавачите настояват за не по-малко от 500 евро на кв. м.
Според Стоянов засиленият руски интерес към вложения във ваканционни имоти също не отговаря на истината. Мит са руснаците с куфарчетата, готови да вземат застояла стока, коментира още шефът на “Лукс имоти”. Ако изобщо купуват, те са взискателни и към цената, и към качеството. Тяхна собственост е станал тук-там някой апартамент и и в единични случаи – хотел.
На цени между 300-350 евро за кв. м. стават сделки за ваканционни жилища с акт 16, които не са с топлокация. Сградите в строеж изобщо не се търсят, тъй като никой не иска да рискува парите си. „Така строителството на зелено изпадна в криза”, констатира още Стоянов.
Не са редки случаите на продажба на апартаменти в хотели. Собствениците обече се въздържат от сделки на парче, тъй като после ще е невъзможно да намерят инвеститор, склонен да купи остатъка. Най-трудно продаваеми са хотелските екстри като ресторанти, барове и спа центрове, за изграждането на които са вложени много повече пари.
След сезона нова група хотели се очаква да се присъединят към вече предлаганите. Например едва 30 – 40% е запълнена хотелската база в Царево до този момент, признава Петко Арнаудов кмет на община Царево. По-оптимистично е състоянието на нещата в Синеморец, където запълването е почти 60%.
Според признанието на Анелия Крушкова, председател на Държавната агенция по туризъм ако този сезон „занули” приходи и разходи това би било добро постижение.
Заради намаления брой на туристите, притежателите на хотели са затруднени да изплащат кредитите за строителството им и в края на годината не е изключено банките да се окажат собственици поне на още 300 хотела, прогнозира и Румен Драганов, директор на Института за оценки и анализи в туризма.
Националната банка и правителството намалиха основния лихвен процент, но няма никакво движение по отношение на лихвите на банките към инвеститорите в туризма, допълва още Драганов.
При липса на туристи, но с оферти от типа „три седмици за цената на две” и други отстъпки, стигащи до 30%, приходите ще се свият с почти 25% от очакваните. Ще бъде невъзможно да се реализират постъпленията в сектора от 2008. Това неизбежно ще засили тенденцията, която вече се очертава: предлагане за продажба на много хотели или преминаването им във владение на различни банки.