10.3% ръст на износа на ЕС

Износът на стоки от ЕС през декември 2022 г. се е увеличил с 10,3 на сто спрямо същия месец година по-рано, достигайки паричен обем от 218,7 милиарда евро. За същия период вносът на стоки в ЕС е възлизал на 230,8 милиарда евро, което отговаря на ръст с 8,5 на сто. В резултат на това ЕС е регистрирал отрицателен търговски баланс при търговията със стоки с останалия свят в размер на 12,1 милиарда евро през последния месец на миналата година, спадайки в сравнение с дефицита от 14,6 милиарда евро, отбелязан през декември 2021 г. Това сочат най-новите първоначални оценки на европейската статистическа агенция Евростат.

Търговията между членките на ЕС е достигнала 326,7 милиарда евро през декември 2022 г., или с 8,5 на сто повече на годишна основа.

От януари до декември 2022 г. износът на стоки от ЕС е нараснал до 2,572 трилиона евро, което е представлявало годишно увеличение със 17,9 на сто. Същевременно вносът е бил 3,003 трилиона евро, или с цели 41,3 на сто над обема си през дванадесетте месеца на 2021 г.

Така през 2022 г. ЕС е имал търговски дефицит от 431,2 милиарда евро при търговията с останалия свят в сравнение с излишък от 55,1 милиарда евро през 2021 г. Търговията в рамките на ЕС е оценена на 4,225 трилиона евро през периода от януари до декември 2022 г., като се е разширила с 22,7 на сто в сравнение със същия период на предходната година.

Първоначалните данни на Евростат показват, че износът на стоки от България през 2022 г. се е увеличил с 39 на сто, достигайки 48,3 милиарда евро, от които стоики за 32,2 милиарда евро са били насочени към останалите страни от ЕС, а 16,1 милиарда евро към трети държави.

За периода януари - декември вносът на стоки в страната ни е нараснал с 42 на сто, до обем от 55,4 милиарда евро, от които 30,7 милиарда са били от страните от ЕС, а 24,7 милиарда евро от страни извън Общността.

В следствие на по-големия обем на вноса, отколкото този на износа, през миналата година България е регистрирала дефицит при търговията със стоки от 7,1 милиарда евро в сравнение с дефицит от 4,3 милиарда евро през 2021 г. При търговията със стоки с останалите страни от ЕС България е имала положителен търговски баланс от 1,5 милиарда евро, а при търговията със трети страни – дефицит от 8,6 милиарда евро.

Еврозона

Износът на стоки от еврозоната през декември 2022 е бил 238,7 милиарда евро, което е било увеличение с 9 на сто в сравнение с декември 2021 г., когато достигна 218,9 милиарда евро. Вносът от останалия свят във валутната зона е възлизал на 247,5 милиарда евро, или 8,7 на сто годишен ръст. В следствие на това еврозоната е регистрирала дефицит от 8,8 милиарда евро в търговията със стоки с останалия свят, в съответствие с данните от декември 2021 г.

Търговията между страните, членуващи в еврозоната, се е повишила до 212,8 милиарда евро през декември 2022 г., което е било с 9,4 нагоре спрямо декември година по-рано.

Износът на стоки от страните, използващи единната европейска валута, се е повишил до 2,878 трилиона евро за цялата изминала година, което е било годишно увеличение с 18 на сто, докато вносът е наддал до 3,193 трилиона евро, или цели 37,5 на сто повече в сравнение с януари-декември 2021 г. Така еврозоната е отчела дефицит от 314,7 милиарда евро през миналата година в сравнение с излишък от 116,4 милиарда през 2021 г. Търговията в рамките на еврозоната се е повишила до 2,726 трилиона евро през 2022 г., с 24,4 на сто повече на годишна база.

Годишно сравнение по страни членки

През миналогодишния декември отнесен към същия месец на 2021 г., всички членки на ЕС са увеличили износа си, с изключение на Естония (-30,4 на сто), Белгия (-4,2 на сто), Малта (-3,5 на сто) и Словакия (-3,3 на сто). Най-значителен ръст на износа на годишна основа през декември е регистриран в Словения (+47,5 на сто) и Кипър (+90,1 на сто).

По отношение на вноса в ЕС картината е подобна. През декември 2022 г. в сравнение с декември 2021 г. всички членки с изключение на шест са отчели увеличение на вноса си от трети държави. Начело на страните от ЕС с най-голям ръст на вноса е била Литва (+32,1 на сто), Хърватия (+38,9 на сто) и Латвия (+103,7 на сто), докато най-голям спад е регистриран във Финландия (-15,1 на сто) и Естония (-39,3 на сто).