11 410 евро финансов нетен актив на българин

Класация на "Алианц" на най-богатите страни в света нарежда България на 36-то място. Миналата 2021 година вероятно е последната година на старото "ново нормално" с мощни фондови пазари, задвижвани от паричната политика, пише в доклада Allianz Global Wealth Report 2022, разпространен от "Алианц - България" .

България отбелязва умерен ръст от 6,1 на сто на брутните финансови активи през миналата година. Това е под дългосрочната средна стойност от 7,5 на сто годишно през последното десетилетие. Един от двигателите бяха активите под формата на застрахователни и пенсионни фондове със стабилен ръст от 13 на сто, подхранван от нарастващия дял на свежите спестявания в размер на 1,4 млрд. евро. Това е с 34 на сто повече спрямо предходната година, посочват от "Алианц".

По-голямата част от свежите спестявания обаче се озоваха в банкови депозити (3 млрд. евро), увеличавайки тeзи активи с 9,8 на сто. Ценните книжа, от друга страна, отбелязват ръст с едва 2,2 на сто през 2021 г., доста под дългосрочната средна стойност от 6 на сто. Освен на колебливия български фондов пазар, това се дължи и на слабите приходи в държавата от едва 0,5 млрд. евро (минус 75 процента спрямо 2020 г.). Независимо от това, активите от ценни книжа, включително капитала от нетъргуемите акции и дялове на компаниите, остава най-популярен в България с 45 на сто дял в портфейла, следван от банкови депозити (36 на сто) и активи на застрахователни и пенсионни фондове (12 на сто).

Дългът през 2021 г. се повиши с 10,8 на сто, което е повече от два пъти от дългосрочната средна стойност (ръст от 4,5 на сто). Съотношението на дълг към БВП в проценти се запазва на 31 на сто, благодарение на оживения икономически растеж. Това приблизително съответства на средната стойност от 33 на сто за страните от Източна Европа, членки на ЕС. Нетните финансови активи се увеличават с 4,9 на сто, като на глава от населението са 11 410 евро, което нарежда България на 36-то място в класацията на най-богатите страни в света. 

Домакинствата в света се облагодетелстваха значително: За трета поредна година глобалните финансови активи нараснаха с двуцифрено число, достигайки 233 трилиона евро (ръст от 10,4 на сто). През последните три години личното богатство се е увеличило с 60 трилиона евро. Тази сума се равнява на добавяне на две еврозони към световното финансовото състояние, пишат от "Алианц".

Три региона се откроиха с ръст на активите: Азия, но без Япония (плюс 11,3 на сто), Източна Европа (12,2 на сто) и Северна Америка (плюс 12,5 на сто). Западна Европа демонстрира по-скоро зрялост - богат регион с ръст от 6,7 на сто.

Основният двигател на растежа беше бумът на сделки на фондовите борси. Той е допринесъл с около две трети за растежа на богатството през 2021 г. и задвижва активите най-вече от ценни книжа  ръст от 15,2 на сто). Свежите спестявания също останаха високи. Въпреки спада с около 19 на сто през 2021 г. с 4,8 трлн. евро, те все още са с 40 на сто над нивото през 2019 г.

Видът на спестяванията, макар и незначително, също се промени: делът на банковите депозити намаля, но с 63,2 на сто той остава предпочитаният вид активи за спестителите. От друга страна, ценните книжа, както и инвестициите в застрахователните и пенсионните фондове, намират все по-голяма популярност, но техният дял в свежите спестявания е далеч по-малък, съответно с 15,5 на сто и 17,4 на сто. Отразявайки тази динамика, банковите депозити в световен мащаб нараснаха със "само" 8,6 на сто през 2021 г., което все още е второто най-голямо рекордно увеличение (след скока от 12,5 на сто през 2020 г.). Активите на застрахователните и пенсионните фондове отчитат много по-слабо развитие, нараствайки с 5,7 на сто.

2022 г. бележи повратна точка. Войната в Украйна затрудни възстановяването след КОВИД-19 и обърна света с главата надолу: инфлацията е висока, енергията и храната са недостатъчни, а монетарното затягане притиска икономиките и пазарите. Богатството на домакинствата ще се повлияе значително и те ще изпитат затруднение. Очаква се глобалните финансови активи да намалеят с повече от 2 насто през 2022 г., което ще е първото значително "унищожаване" на финансовото богатство след Голямата финансова криза (ГФК) през 2008 г., пише в доклада.

В реално изражение домакинствата ще загубят една десета от богатството си. За разлика от 2008 г., която беше последвана от относително бърз обрат, този път средносрочната перспектива е мрачна: средният номинален растеж на финансовите активи се очаква да бъде 4,6 на сто до 2025 г., в сравнение с 10,4 на сто през предходните три години.

"2021 година слага края на една ера", каза Лудовик Субран, главен икономист на "Алианц". "Последните три години бяха доста необикновени. Периодът може да се каже е благоденствие за повечето спестители. Не само 2022 г., но и следващите години ще бъдат различни. Кризата на разходите за живот поставя социалната ангажираност на изпитание. Политиците са изправени пред огромното предизвикателство да овладеят енергийната криза, да осигурят зелената трансформация и да стимулират растежа, докато монетарната политика спира рязко. Няма време и място за политически грешки. Ключът към успеха са иновативните и целенасочени мерки на национално и на наднационално европейско (на европейската общност) ниво".

В края на 2021 г. дългът на домакинствата в глобален мащаб възлиза на 52 трилиона евро. Годишното увеличение от 7,6 на сто значително надмина дългосрочната средна стойност от 4,6 на сто и ръста през 2020 г. от 5,5 на сто. Последният път, когато беше регистриран по-висок ръст, беше през 2006 г., преди голямата финансова криза. Въпреки това, поради рязкото увеличение на номиналното производство, съотношението дълг към БВП в глобален мащаб спадна до 68,9 на сто през 2021 година (70,5 на сто през 2020 г.). Географското разпределение на дълга се промени след последната криза. Докато делът на развитите пазари намалява (делът на САЩ, например, спадна с десет процентни пункта до 31 на сто след ГФК), развиващите се икономики формират все по-голям дял от глобалния дълг. На първо място Азия (без Япония): делът се е увеличил повече от два пъти през последното десетилетие до 27,6  на сто. 

"Рязкото увеличение на дълга в началото на глобалната рецесия е тревожно", казва Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. 

"През последното десетилетие дългът на домакинствата в развиващите се пазари е нараснал с двуцифрено число и с повече от пет пъти от скоростта, наблюдавана в развитите икономики. Все пак общите нива на дълга изглеждат управляеми, но предвид силните структурни насрещни ветрове, пред които са изправени тези пазари, съществува реална заплаха от дългова криза", допълни тя.