11 млрд.лв. нужни за ВиК сектора

Реформата за подобряване на ВиК-сектора е много важен
ангажимент, който България трябва да изпълни като условие за
привличане на европейски средства. Това заяви министърът на
регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на
първата от поредицата срещи, посветени на ВиК-реформата у нас, с
участието на областни управители, на представители на МОСВ,
НСОРБ, ВиК-дружества и ВиК-асоциации, съобщиха от МРРБ. В нея са
участвали и зам.-министърът Николай Нанков, както и Радослав
Русев - съветник на министъра в сектора "ВиК", и експерти от
министерството.
Павлова е подчертала, че ако не изпълним всички поети
ангажименти, няма да можем да разчитаме на европейско
финансиране. Реформата е важно условие и за осъществяването на
проекти по ОП "Околна среда" (2014-2020 г.), откъдето
ВиК-секторът може да разчита на 2,5 млрд. лева. Основната цел на
реформата е да доведе до предоставянето на по-качествени
услуги в сектора "ВиК", както и да се намалят загубите на
питейна вода. Реформата ще позволи подобряване на
макроикономическата рамка за сектора, привличане на инвестиции,
коректно разделяне на публичната собственост между общините и
държавата, регионализиране на инвестициите и по-добро
финансиране на сектора като цяло. Министър Павлова е изтъкнала,
че за завършването на реформата са нужни три години.
"За да модернизираме и подобрим качеството на ВиК-сектора у
нас, са ни необходими над 11 млрд. лв., което е огромна
инвестиция", е посочила Павлова и е подчертала значението на
европейските фондове. Тя е информирала, че за реализирането на
реформата в сектора "ВиК" в МРРБ е създаден специален съвет,
който ще работи съвместно с всички заинтересовани страни.
Радослав Русев е отбелязал, че ВиК-услугата у нас се влошава
както в сферата на водоснабдяването, така и при дейностите
"отвеждане" и "пречистване". В много малко градове са изградени
пречиствателни станции за отпадни води, а от там идват проблеми
с екологичното законодателство. Той е коментирал и цената на
водата у нас, която не покрива разходите за амортизация, което,
ако не се промени, след 20 години ще доведе до тотална
амортизация на системите.