1100 стопанства отглеждат лавандула в България

ИнтелиАгро
Въпреки бума в производството на лавандула през последните години, културата не е нова за страната и България вече има натрупан опит в отглеждането ѝ.

През 60-те години на изминалия век в Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък са създадени първите български сортове, а през 70-те и 80-те години – Хемус, Севтополис, Дружба и Юбилейна, които и до днес доминират сортовата структура. Дълги години Подбалкана е и основен производствен район.
Засадените площи в страната нарастват над три пъти след 2008 г., достигайки близо 7 хил. ха. Въпреки че добивите от културата са силно зависими от метеорологичните условия през отделните години, се наблюдава отчетливо повишение на средните стойности. През последните четири години те са в рамките на 250-350 кг/дка зелена маса, при средно около 200 кг преди 2013 г. Това определя и ръст в производството, надминаващ този при площите.

Така през 2015 г. са прибрани почти 19 хил. т. зелена маса - четири пъти повече от 2008 г. Покачването на производителността в зелена маса се дължи основно на разпространението на културата върху по-плодородни почви в Добруджа и Тракия, където растежът и формирането на съцветията са значително по-интензивни.

Разрастването на вече съществуващи стопанства подпомага общия ръст на площите, но в основата му е силното покачването на интереса към лавандулата сред земеделците. Броят на отглеждащите я стопанствата нараства над 3 пъти между 2007 и 2013 г., достигайки почти 800. Този процес се ускорява в следващите години и през 2016 г. над 1100 стопанства са ангажирани с културата. Към тази ниша се насочват както напълно начинаещи за селското стопанство предприемачи, така и фермери, които търсят начин да диверсифицират стопанството си с по-доходоносни култури. Основните предпоставки за този бум са затрудненията на сектора във Франция, трайният спад в цените на зърнените пазари, натрупването на капитал и собствена земеделска земя в множество стопани от други направления, покачването на рентите, както и (не на последно място) наличието на различни механизми за публична подкрепа.
В резултат от навлизането на много нови играчи, средният размер на стопанствата намалява наполовина за същия период, но все още остава по-висок в сравнение с други, разпространени в страната трайни насаждения. По-висок е и делът на търговските дружества в броя стопанства и общите площи. Без да се открояват от общата картина в българското земеделие, сдруженията за производство на лавандула са символичен брой.

Лавандулата е сред културите с най-разпространено биологично производство в България, за което спомага и сравнително малката разлика с конвенционалната технология.

Близо половината от площите в страната се отглеждат по биологичен начин, като две трети, от тях са в преход. През 2015 г. ръстът им е над 16%, а броят на био производителите се увеличава с 50%.

Производство на масло
Технологията за преработка на цвета – парна дестилация – не е скъпа, което позволява и на по-малки и средни стопанства да произвеждат масло. По този начин те могат да задържат по-голяма част от добавената стойност по веригата и да са по-гъвкави в реализацията. Инсталациите за дестилиране могат да се изградят спрямо размера и нуждите на стопанството. В допълнение, повечето фермери, преработватели и търговци, притежаващи инсталации за дестилиране, предлагат изваряване за по-малките производители. Срещу заплащане някои от тях поемат също косенето и транспортирането до дестилерията. Качествените характеристики на маслото са почти уникални за всяко насаждение, но след хамуриране (смесване) преработвателите подготвят еднородна партида със състав според търсенето на пазара.
През последните години се увеличи значително и капацитетът за производство на масло – както с разширяване на съществуващи, така и с изграждането на нови дестилерии.

Част от инвестициите в бранша са чуждестранни – на компании от Франция и САЩ, например, доскоро закупували българско масло през посредници.
Ръстът в търсенето на цвят идва преди създадените през последните години насаждения да реализират пълния си потенциал. Това доведе до своеобразна надпревара между преработвателите, преминаваща в ценова война. Така през 2015 г., на фона на повече площи и високи добиви, както в България, така и във Франция, изкупната цена на маслото нарасна близо двойно спрямо предходни години.
Засилената конкуренция води и до интерес в производителите на масло за установяване на трайни партньорски взаимоотношения със стопаните. Те означават висока степен на синхронизиране и съвместна работа в целия производствен процес – създаване на насаждения от определени сортове, подходящи грижи, косене, транспортиране и т.н., така че да се посрещнат адекватно нуждите на пазара.
Лавандуловото масло, а не зелената маса, е обект на сделките не само при износ, но и между стопани, преработватели и търговци в страната. Въпреки това, официална статистика не се води нито за производството му, нито за цените на производител. По оценки на бранша в страната се произвеждат между 200 и 250 т. масло годишно, а кампания 2016 г. е преминала при изкупни цени около 85-90 лв./кг. (60-65 лв., когато се поемат разходите за транспорт, изваряване и част от тези за косене).