1150 години от покръстването - Голямата базилика Плиска

Оставайки под знака на радостта от Христовото Възкрeсение, днес св. Църква ни приканва да си спомним и за равноапостолния цар Борис, благодaрение на когото в далечното девето столетие българският род възприе спасителните истини на християнската вяра. Това заяви в посланието си по повод 1150-годишнината от покръстването и паметта на св. цар Борис I Михаил българският патриарх Неофит на тържествената литургия в Голямата базилика в Плиска. Службата се води от патриарх Неофит в съслужие с митрополити от Българската праволавна църква и гости от всички поместни православни църкви. Сред официалните гости е Симеон Сакскобургготски премиер на България в периода 2001 - 2005 г., директорът на Националния исторически музей - Божидар Димитров, посланика на Русия у нас Н. Пр. Юрий Исаков.
След богослужението, което се очаква да продължи около три часа патриарх Неофит ще огласи патриаршеско и синодално послание. След това ще бъдат връчени високи църковни отличия на премиера Бойко Борисов, Симеон Сакскобургготски и Емил Велинов - директор на Дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет. На литургията присъстват десетки граждани, които са изпълнили Голямата базилика в Плиска по повод годишнината. Пълен е секторът на официалните гости. На специална сцена е подреден хорът при катедралата „Св. Александър Невски”, който изпълнява църковните песнопения.
Голямата Базилика е важен паметник на ранносредновековната българска християнска култура и затова точно тук е и кулминацията на честванията по повод 1150-годишнината от покръстването на българите.
Базиликата е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“.
Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от Тотю Тотев и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. Станчо Ваклинов е, че това са останките от непознат тип български езически храм.

 източник:БГНЕС, агенция Фокус