1,2 млрд. лв. извънбюджетни задължения за 7 месеца

В последните 7 месеца от мандата на правителството на „Тройната коалиция" с 37 отделни Постановления на Министерския съвет са одобрени и разпределени допълнителни средства за разходи в общ размер на около 1,2 млрд. лв., съобщават от пресслужбата на Министерство на финансите. От тях 400 млн. лв. са от резерва за непредвидени и неотложни разходи, който се съхранява като буфер бюджета срещу непредвидени кризи.
Позицията на министерството на финансите е, че разпределението на този огромен ресурс е било непрозрачно и е в противоречие с протичащите в икономиката неблагоприятни процеси и сериозното задълбочаване на икономическата криза през 2009 година. Одобрените от предходното правителство извънбюджетни средства оказват сериозен натиск върху бюджетната позиция на страната в условията на осезаемо свиване в приходите в резултат на ефектите от кризата.

Разпределението на приетите постановления по месеци за периода 01 януари 2009 г. – 27 юли 2009 г. е следното:

Още през месец януари 2009 г., с ПМС №11/20.01.2009 г., е одобрено разходването на 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи (частта му за допълнителни фискални мерки) за реализиране на мерки в следните области:

• земеделие (за национални доплащания на хектар земеделска земя и за национални доплащания за животновъдите - общо 211 млн. лв.)
• железопътния транспорт (за НК „Железопътна инфраструктура" и „БДЖ" ЕАД - общо 94.5 млн. лв.)
• социална инфраструктура (строителство и основен ремонт на социални заведения, детски градини, училища и др., както и за ремонт и оборудване на студентски общежития и столове и подобряване на образователната инфраструктура на ДВУ - общо 94.5 млн. лв.)

През месец февруари с две постановления на Министерския съвет са разпределени нови 100 млн. лв., с които държавата увеличава своето дялово участие в капитала на „Национална компания индустриални зони" ЕАД. С това одобрените от началото на годината допълнителни средства до края на февруари вече надвишават 500 млн. лева.
През месец март с нови единадесет Постановления на Министерския съвет са одобрени допълнително около 273 млн. лева. Основната част от средствата (155 млн. лв.) са насочени за финансиране на капиталови разходи по бюджетите на общините, като остават неясни критериите по които е станало това разпределение. Непрозрачните критерии хвърлят сянка на съмнение за предизборно насочване на средствата към симпатизиращи на предишната коалиция общини. Освен това с отделно ПМС са одобрени 100 млн. лв. за плащания по договори с крайни бенефициенти по спряната по това време програма САПАРД. С това одобрените средства от началото на годината до края на март вече доближават 800 млн. лв.
През април отново има нови девет Постановления на Министерския съвет за одобряване на допълнителни средства в общ размер на около 383 млн. лева. От тях 76,7 млн. лв. са разпределени по бюджетите на различни министерства и ведомства (в т.ч. Администрация на президента - 56 хил. лв.; Министерски съвет - 500 хил. лв.; Министерство на отбраната - 69 500 хил. лв.; Министерство на външните работи - 2 792 хил. лв.; Държавна агенция „Национална сигурност" - 2 700 хил. лв.; и др.). За формиране на капитала на Български нанотехнологичен център" ЕАД - София са одобрени 50 млн. лв. Също така с ПМС 89/21.04.2009 г. са одобрени 207 млн. лв. за заемообразно осигуряване на средства за плащания по договори по Програма ФАР, управлявани от Изпълнителните агенции по Програма ФАР към МФ и МРРБ.
С одобряването на тези тридесет и седем постановления на Министерския съвет от началото на 2009 г. до края на мандата на предходното правителство са разпределени малко над 1,2 млрд. лв., което става на фона на остър недостиг на средства за осигуряване на стабилна бюджетна позиция в условията на драстично свиване в приходите. Още в първото тримесечие на 2009 г. експертните оценки на Министерството на финансите са показвали неизпълнение на приходите от над 6 млрд. лв., което впоследствие достигна до над 7.5 млрд. лв. Въпреки това са се приемали нормативни актове с ясното съзнание, че подобни ангажименти няма как да бъдат финансирани без да се изпадне в свръхдефицит.
Основния извод, който може да бъде направен е, че всички тези предизборни харчове, които са нямали осигурено финансиране, съзнателно подведоха бизнеса като създадоха грешните очаквания, че криза няма, и че кризата няма да достигне до нас. По този начин, тези от фирмите, които имаха шанс да вземат мерки и да се преструктурират, за да минимизират рисковете от кризата, загубиха ценно време подведени предизборно.