1.2 млрд.евро произвежда минната индустрия

Българската минерално-суровинна индустрия носи редица ползи за своите заинтересовани страни – държава, местни общности, работещи, клиенти и доставчици. Това е основният извод от Анализ и оценка на социално-икономическото въздействие на минната индустрия на България, представен от „Индъстри Уоч“. Проучването е по поръчка на Българска минно-геоложка камара. Данните са за 2015 и 2016 г. и са с източници Евростат, Министерство на енергетиката, Националния осигурителен институт, БМГК и данни на компании-членове на Камарата.

Общото производство за 2015 г. на българската минерално-суровинна индустрия възлиза на 1,2 милиарда евро (2,34 милиарда лева) на годишна база. Общата добавена стойност към българската икономика е на стойност от 566 милиона евро (над 1,1 милиарда лева). А износът на минерални суровини и концентрати е на стойност от 560 милиона евро (близо 1,1 милиарда лева). Тези резултати се постигат при около 24 000 заети в сектора.

Водеща роля в сектора има подотрасъл рудодобив със 638 милиона евро приходи, а втори е подотрасъл въгледобив със 382 милиона евро. Тези два подотрасъла формират 2/3 от общите приходи на минната ни индустрия. Разликата между тях е, че рудодобивът има значителна експортна част, докато въгледобивът задоволява нуждите на родното електропроизводство.

България спрямо страните в ЕС

По добавена стойност към националните икономики България е в Топ-5 от страните-членки на Европейския съюз (ЕС-28). Делът на българската минна индустрия от БВП разглеждан като принос на бранша е 3%.Той варира при различните нива на цените на металите на световните борси.

За сравнение, в Румъния и Хърватия този дял е 6%, в Полша е 4% (която има по-голяма и по-силно развити въгледобив и рудодобив (мед) спрямо нас). Ние се намираме между Дания (3,4 %) и Холандия (2,9%). След нас са Естония (2%), Великобритания (1,6%), Чешката република (1,4%) и Словакия (1%). За останалите държави-членки на ЕС делът на минните им индустрии в добавената стойност на икономиката е под 1%.

По отношение на заетостта България е Топ-3 в ЕС със 1,3% от общо заетите в частния сектор. Пред нас са Полша (с 1,9%) и Хърватия (малко над 1,3%). След нас са Румъния, Естония, Чехия, Великобритания и Словакия, като за останалите страни-членки делът е под 0,5% от заетите.

С 27,3% ръст България е в Топ-6 по отношение на нарастването на добавената стойност в минерално-суровинната индустрия за 2014 г. спрямо 2009 г. Пред нас са Естония (79,3%), Швеция (77,3%), Литва (43,3%), Румъния (36,1%), Латвия (32.6%). В контекста на съседските ни отношения Румъния бележи подобен ръст благодарение на големите залежи на изкопаеми горива (нефт, газ). След нас са Австрия, Словакия, Полша, Чехия.

Минната спрямо другите индустрии в България

Изследването потвърждава данните, които са известни през годините: производителността на работещите в добивната индустрия у нас е по-голяма спрямо другите сектори. Това е реалната добавена стойност, която всяка компания и всеки работещ в нея постигат с умелото съчетание на технологии, иновации, управление на разходите и реализиране на продукцията.

В абсолютна стойност това прави 23 562 лева на работещ в минната индустрия. За сравнение, добавената стойност в строителството е 11 431 лв., а в машиностроенето – 11 403 и в търговията – 10 136 лв. докато в туризма – при все сезонния му характер – добавената стойност е 4 763 лв. Анализаторите заключават, че производителността в добивния отрасъл дори е малко по-висока от тази в сектора на информационните технологии.

Взаимодействието на минната индустрия с другите индустрии у нас влияе благоприятно за икономиката, защото минният бранш е стратегически доставчик или клиент на редица други сектори.