12 млрд.лв. приходи от софтуерния сектор до 2025

Софтуерният сектор е най-солидарният и социално отговорен сектор в България. Той внася данъци и осигуровки, които са три пъти над средното за страната, движи потреблението в икономиката, основен инвеститор е в промяната на качеството на средата и е значим фактор за задържане на младите хора (97% от завършващите технологични специалности остават в България) и за привличането на таланти от чужбина. Това са основните изводи от редовния годишен доклад за състоянието на софтуерния сектор у нас, който се изготвя периодично от Българската асоциация на софтуерните компании - БАСКОМ.
 

Резултатите от Барометъра тази година бяха представени заедно с министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова и заместник-министъра на икономиката и индустрията Ивайло Шотев.
 

От данните на Барометъра стана ясно, че продължава двуцифреният ръст на приходите в софтуерния сектор, но темпото му се забавя. Очакваният ръст за 2023 г. по данни на асоциацията ще е 12,1% докато през 2022 г. той е бил 23,7%.

Над 85% от тези приходи са от износ. През 2022 г. делът на експорта на софтуерни продукти и услуги е близо 1/3 от общия обем на износа на услуги в България. Ръстът на приходите от износ е 25% на годишна база през 2022 г., достигайки 6,35 млрд. лв. През 2023 г. се очаква експортната стойност да нарасне с нови 21% и да достигне до 7,69 млрд. лв.

Съотношението на оперативните приходи на софтуерния сектор спрямо БВП достига най-високата си в годините стойност от 4,3% през 2022 г. Прогнозата за 2023 г. е, че ръстът на дела на софтуерния сектор в БВП отново ще се увеличи и ще достигне близо 4,5%, което ще затвърди позицията на сектора като №1 в икономиката на услугите в страната.      

Очакваният спад на ръста на сектора през настоящата 2023 г. Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, обясни така: „Допреди два месеца смятахме, че ще пораснем с над 20% и това ни изглеждаше реалистично. В последните 2-3 месеца се започнаха годишните преговори с големите ни партньори от САЩ и Западна Европа и се вижда, че има определено отрезвяване на тези пазари, а ние сме изключително зависими от тях.

Добрата новина е, че ръст пак ще има. Той пак ще бъде по-голям от много от секторите в България и няколко пъти по-голям от ръста на БВП. Но ние винаги сме били доста по-амбициозни. И сега следва да покажем отново нашата адаптивност.  Във всяка криза има и много нови възможности.

Изкуственият интелект и масовото му навлизане би могло да даде една допълнителна ефикасност на българските фирми, съответно многократно да увеличи производителността. Това пък може да ни даде конкурентни предимства, особено за големите пазари “, коментира Брашнаров.          

За първи път тази година Барометърът измерва и приносa на ИТ талантите към икономиката на страната през внасяните данъци от личното потребление (вкл. местни данъци и такси). За 2022 г. той е бил в размер на 504 млн. лв. Прогнозата е, че през 2023 г. секторът ще внесе общо над 2 млрд. лв. данъци (ДДС, данък печалба, социални осигуровки, ДОД и данъци през лично потребление) със своите 58 хил. работни места         .
 

Нито една компания – член на БАСКОМ не подкрепя въвеждане на автоматична формула за ежегодно увеличение на максималния осигурителен праг, става ясно от вътрешно проучване на асоциацията. Трусовете в данъчно-осигурителната политика са оценени като най-големия национален риск за развитието на сектора. Сред глобалните рискове са световната икономическа и геополитически кризи.    
 

По отношение на последствията от навлизането на изкуствения интелект – тема, която БАСКОМ направи видима в публичния дебат през последната година – изследването показва, че над 50% от софтуерните компании в България вече използват ИИ на някои позиции, а 16% - на всички позиции.

На фона на всичко това БАСКОМ отчете все по-нарастващо влияние на софтуерния сектор в обществената и икономическата среда, видимо разширяване на регионалното присъствие извън столицата и настояване за радикални реформи в образованието. По отношение на технологичното образование секторът има най-голямо доверие в ИТ академиите и вътрешнофирмените обучения спрямо другите образователни институции.       
 

Остава траен ангажиментът на софтуерните компании към създаването на нови технологични училища в областните центрове чрез изработване на модел и конкретна пътна карта за създаването на поне 10 подобни училища в следващите години. От БАСКОМ обявиха, че в тази посока напредват разговорите с общината във Враца за създаване на технологично училище по подобие на ТУЕС в София и на технологичните училища в Бургас, Стара Загора и Варна.
 

Поради динамиката в развитието на сектора тази година традиционната 5-годишна прогноза за развитието на сектора е сведена само до 2025 г. Тогава се очертава броят на заетите в сектора да достигне 72 500 човека, а приходите да надхвърлят 12 млрд. лв.