+12% ръст на добива на полезни изкопаеми у нас

Общият добив на полезни изкопаеми у нас през 2015 г. достига 112,54 млн. тона, което е повишение с 12% (или с 13,54 млн. тона) спрямо предходната година и е рекорд в историята на минното дело в България.

Най-голямо относително увеличение за втора поредна година има Добив на индустриални минерали” – 24%, докато „шампионът“ от предишните 2 години подотрасъл „Добив на скално-облицовъчни материали“ търпи спад с 11,4%. Вече традиционно се отчита спада при „Добив на течни горива“.

Наблюдава се устойчиво увеличение и при подотраслите „Добив на инертни и строителни материали” – 17%,  „Добив на твърди горива” – 13% и „Добив на метални полезни изкопаеми“ – 4%. Последните два подотрасъла формират и 2/3 от общия добив.

 

Тенденции

Наблюдават се трайни тенденции при разпределението на добива на полезни изкопаеми от 2010 до 2015 г. Например, твърдите горива и металните полезни изкопаеми са с относително постоянно увеличение на производството.

До тях се доближава добивът на строителни материали, като относителният му дял вече надминава 25%. Добивът на индустриални минерали е с дял от около 10% от 2010 г. насам, като тазгодишният му ръст от 24% го извежда до 11% относителен дял за периода.

 

Приходи

През 2015 г. общата стойност на произведената продукция на добивните компании възлиза на 2,41 млрд. лв., което е с 1,1% по-малко в сравнение с 2014 г. С най-висок принос към общата стойност на продукцията на минерално-суровинната индустрия е добивът на метални полезни изкопаеми – 52% и добивът на въглища – с 31%.

Независимо от повишените показатели на добива на метални полезни изкопаеми, стойността на продукта намалява с около 6% (при -16% през 2014 г.). Това се обяснява с понижението на всички цени на металите, започнало през 2013 г. и продължаващо и досега.

 

Човешки ресурси

Броят на заетите в добивната промишленост през 2015 г. е 23 608 души - с 458 души по-малко спрямо 2013 г. Броят на заетите в основна и спомагателни дейности на бранша е близо 30 000 души.

Факт е повишена производителност на човешкия ресурс в бранша. Това се дължи както на технологичното обновление за последните 15 години, така и на инвестициите в развитието на персонала, в обучения, подобряване на условията на труд и социалната отговорност на компаниите.

За поредна година се отчита високата стойност на производителността на труда в минерално-суровинния отрасъл. Тя е близо 2.5 пъти по висока от средната за индустриалния сектор – над 78 000 лв. на един зает, което е спад спрямо 85 000 лв./зает през 2014 г.

Средната годишна заплата на заетите в отрасъла през 2015 г. е 16 353 лв. спрямо 15 233 лева през 2014 г. (средно увеличение от 2%). Най-висока заплата взимат работещите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми и лигнитни въглища.

За периода от 2000 г. средната работна заплата се е увеличила с 348%. Това показва една устойчивост на доходите и сигурност на заетите в цялата минерално-суровинната индустрия.

 

Трудов травматизъм

Работата в минерално-суровинната индустрия е свързана със значителни рискове за безопасността и здравето на заетите в нея, въпреки сериозното техническо и технологично обновление в последните години на опасните и трудоемките процеси в индустрията.

Тенденцията при загубените календарни дни следва общата картина по отношение на трудовите злополуки за отрасъла: намаляване от 2013 г. насам, когато този показател е най-висок за периода. Положителният факт е, че през 2015 г. отчитаме най-ниските данни за последните пет години.

През 2015 г., за съжаление, се отчита и по-голям брой смъртни злополуки (6) в сектора, като причината са инцидентите в рудодобива през годината.

Една от основните цели на БМГК е подобряване на условията на труд в минерално-суровинната индустрия. По предложение и настояване на Камарата, през 2012 г. беше актуализиран Правилникът по безопасност на труда при разработване  на рудни  и нерудни находища по подземен начин. През 2014 г. той беше приет от ОСУТ. Все още се очаква одобряването и неговото издаване.

В програмата на БМГК е през 2016 г., е заложено да се актуализират и останалите правилници по трудова безопасност в отрасъла, както и правилникът за минните спасителни служби. Камарата благодари на своите членове Асарел Медет АД и Каолин ЕАД, които осигуриха целевото финансиране на проектите.

---

Успение на св. Иван Рилски е професионален празник на миньорите, геолозите и работниците от минерално-суровинната индустрия. 

Свети преподобни Иван Рилски е български духовник, светец и отшелник, патрон и основател на Рилския манастир, патрон на българските будители.

Св. Иван Рилски е сред изтъкнатите личности на средновековната българска държава и най-почитаните български светци - покровител на българския народ.

Не случайно е избран и за патрон на миньорите. В житието му е описано, че подслон му дават семейство рудари и го спасяват от разбойници. Този светец притежава характерните черти на професията на миньора: твърдост, воля, състрадание и човеколюбие.