130 г. държавна пътна администрация

На 3 април 1883 г., с Указ №267 на княз Александър I Батенберг се полага началото на пътната администрация. С указа се утвърждават законите за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища и на окръжните пътища, както и Правилникът за службата на кантонерите. С първите държавни документи за проектиране, строителство и поддържане на пътищата в Княжество България за първи път се регламентира пътното дело у нас. Двата закона са изработени от княз Михаил Хилков, който е бил управляващ Министерството на общите сгради, земеделието и търговията (МОСЗТ) в кабинета на ген. Леонид Соболев. Към това министерство са били и пътищата на държавата. По-късно МОСЗТ се управлява лично от министър-председателите Драган Цанков, Петко Каравелов и др.

През 1887 г. пътната мрежа, която преди Освобождението е била 2100 км, достига 3367 км, с 5176 мостове и водостоци, от които 2026 дървени, 2973 каменни и 177 железни. През 1912 г. пътната инфраструктура достига 8876 км, с 15 450 мостове и водостоци и 492 кантона.
На 19 май 1971 г. с Разпореждане №239 на Министерския съвет се утвърждава изграждането на автомагистралния пръстен на страната в направленията: София – Пловдив, Сливен – Бургас – Варна и София – Плевен – Бяла – Попово – Нови пазар – Девня – Варна.
Днес републиканската пътна мрежа е близо 20 хиляди километра. От тях около 540 км са автомагистрали, 2 975 км – първокласни пътища, 4 034 км – втори, а 11 766 км – трети клас. Над 284 км са връзките при кръстовища и пътни възли.