1300 аптеки затворени за година

В последната една година от България са изчезнали 1300 аптеки, това каза председателят на Националната аптечна камара Антон Вълев, предаде БГНЕС.
Причината за това аптеките да затварят врати е и икономическата криза, но и високите изисквания, които поставя Министерството на здравеопазването пред тях, каза Величка Андонова - член на УС на НАК. По данни на браншовата организация на фирмите на магистър - фармацевтите-собственици на аптеки, за последната година у нас са отворили врати нови 89 аптеки.
Антон Вълев уточни, че информацията е неофициална, защото все още няма адекватно регистър. У нас аптеките са между 3500 и 4000. България е сред страните в ЕС с най - много аптеки на глава на населението, каза още Вълев. Той обаче обясни и че аптеките са концентрирани в големите населени места, докато в малките все още няма. НАК ще се бори и за въвеждането на т.нар генерична замяна на лекарствата по рецепта.
Какво означава това? Лекарствата имат две имена - едното международно непатентно, а другото търговско. Така най - популярното у нас лекарствено вещество метамизол, например е регистрирано под 6 търговски имена. Това са Аналгин, Проалгин, Алгозон, Тониалгин, Диалгин, Медфалгин. Всеки те от терапевтична гледна точка практически имат един и същ ефект. "Оттук нататък това пациентът какво ще избере е въпрос на това каква реклама е гледал", каза Антон Вълев. Той обясни, че затова и фармацевтът може да отпусне лекарство с произволно име. Тази смяна на лекарството по рецептата се нарича "генерична замяна". По данни на НАК у нас са регистрирани около 4 000 лекарства по около 15 000 търговски имена, най - популярните лекарствени вещества са регистрирани дори и под около 25 - 30 търговски имена. Практика навсякъде по света е да се правят такива замени. Това обаче може да бъде направено само от магистър - фармацевт. Т.е. пациентът може да купи същото по ефект, но по-евтино лекарство, например. У нас обаче съществува Наредба 4 на МЗ от март 2009г., с която на българските фармацевти е забранено да правят такива замени. Това, според НАК води до възможност лекарите, които предписват определен продукт да се обвържат с определена фирма - производител. Според НАК много често предписването на определено лекарство под определено търговско име е и неизгодно за пациента. В България и в момента когато пациент влезе в аптека, фармацевтът му дава друго лекарство, ако няма достатъчно пари, например. Това обаче е незаконно, каза Антон Вълев. Той обясни, че минималната глоба е 500 лева. Тя освен всичко друго е индивидуална. В рецептите, които и в момента се изписват има квадрат, който да казва дали лекарят разрешава такава замяна, каза Вълев. Той обаче в практиката си досега не е видял такова нещо да се е случило. НАК си е поставила за цел и да работи за договарянето между НЗОК и аптеките.