139 г. от Освобождението. Шипка + видео

Преди 139 години, на този ден, е  подписан Санстефанският мирен договор, с който се слага край на Руско-турската освободителна война и се създава Третата българска държава. За първи път Трети март се чества през 1880 г., две години след Освобождението.

Както всяка година, на връх Шипка годишнината от освобождението бе отбелязана с церемония. Сутринта Старозагорският митрополит Кипрян отслужи заупокойна света литургия в храма „Рождество Христово“ в Шипка, а след това – панихида за загиналите в епичната битка.

В тържественото отбелязване на 139-годишнината от Освобождението на България на връх Шипка служебният премиер проф. Огнян Герджиков заяви в официалното си слово пред стотици българи, че на Трети март празнуваме велик ден от дългата ни, трудна, но горда история на България. По думите на премиера отбелязваме Освобождението едновременно религиозно мълчаливо и героично шумно. „Почитаме паметта на падналите и славим подвига на победителите. Ние сме потомци на древна нация. На 3 март започва нашето Възраждане, за да мине през Съединението на Отечеството ни и сега да градим една нова, свободна България“, каза Герджиков.

Успоредно с церемонията на връх Шипка, пред паметника на Незнайния воин в София имаше тържествена церемония по издигането на националното знаме. Тържествените прояви в града започнаха с празничен благодарствен молебен в патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски", оглавен от патриарх Неофит. Пред Паметника на Незнайния воин от 11 часа започна тържественият ритуал по издигане на българското знаме. Кулминацията бе на площад "Народно събрание" в 18,30, където се проведена тържествената заря-проверка.

Оригиналното знаме - първообраз на българския трибагреник, можеха да се видят от посетителите на Националния военноисторически музей /НВИМ/ по повод Трети март. Традиционно на националния празник музеят обявява Ден на отворени врати за постоянната хронологична и външната експозиция, съобщават от музея.
За първообраз на съвременното българско държавно знаме се приема трибагреникът, изработен от Стилияна Параскевова, и предназначен за българските доброволчески дружини в Руско-турската война. На 8 май 1877 г. Иван Параскевов, заедно с дъщеря си предават знамето на главнокомандващия руската Дунавска армия Великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на 4-та опълченска дружина. Това обаче не се случва и знамето не участва във войната, разказват от НВИМ.
Проектът за знамето, цветовете и символиката са дело на бащата на Стилияна - Иван Параскевов. Белият, зеленият и червеният цвят са цветове, които се срещат в знамена от националноосвободителното движение, но като съчетание с тази последователност се счита, че се появяват за първи път в това знаме.
В първоначалния проект за българска Конституция текст за националното знаме не присъства. На 22 март 1879 г. народният представител Никола Михайловски повдига въпроса за "националните бои". В дебата за цветовете на знамето участват Петко Каравелов, Константин Стоилов, Киряк Цанков и Петко Славейков. В крайна сметка Учредителното събрание приема чл. 23, според който "Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално". Счита се, че именно знамето на Стилияна служи като първообраз на народните представители при приемането на този текст, посочват от НВИМ.
Знамето става част от фонда на Националния военноисторически музей през 1946 г.

видео:youtube.com