15 млн. туристи се насочват и към България

Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, прогнозира, че 2016 г. ще бъде много натоварена за българския морски и културен туризъм. Все по-често туристи от Черноморието търсят пътувания и към вътрешността на страната, а новите технологии водят туристите дори на трудно достъпни места, посочи той.
Румен Драганов каза, че близо 15 милиона туристи от цял свят ще търсят места за пътуване през 2016 г. поради отпадането на туристически дестинации като Турция, Египет и Тунис. Част от тях ще изберат България и затова 2016 г. ще бъде изключително натоварена за българския туризъм, особено през летния сезон.
Според предварителните записвания се увеличава интересът от почти всички европейски държави, като над 60 на сто от ръста идва от туристите от Словакия, Полша, Унгария и Германия.

Нараства делът на културния туризъм, гостите на Черноморието
търсят пътувания и към вътрешността на страната

Въпреки че традиционно най-висок е делът на морския туризъм, голяма част от гостите на българското Черноморие сочат посещението на културни обекти като втора цел.
"Девет на сто е делът на културния туризъм през 2015 г., което е с 2 пункта повече в сравнение с предходните години", каза Румен Драганов. Той отбеляза, че една от най-търсените туристически дестинации е дворецът в Балчик, който през летния сезон се радва на над 180 хиляди посетители, главно от Румъния.
Над 40 хиляди дневни посещения има Старият град на Несебър в пика на сезона през юли и август.
Огромен интерес предизвикват и старините, които се реставрират и се социализират по програми на ЕС. Откриването и експонирането на мощите на св. Йоан Кръстител в Созопол също генерира близо 250 хиляди допълнителни посещения към тази дестинация, отбеляза Румен Драганов.
Той отчете и друга интересна тенденция. Туристите по цялото Черноморие търсят пътувания и към вътрешността на страната. Към Жеравна, Казанлък, Пловдив и София се насочват гостите на южното Черноморие. Някои от тях използват коли под наем и това им дава възможност да посещават обекти в Странджа, в източните Родопи и в източна Стара планина. Фестивалът в Рожен, например, концентрира интерес на близо 300 хиляди души.
Туристите често пътуват и в дълбочина до Шумен и Велико Търново. Старата столица се утвърждава като културна дестинация номер едно по брой туристически посещения, свързани с историята на страната, допълни директорът на Института за анализи и оценки в туризма.

Новите технологии водят туристите на места, които дори ние смятаме за трудно достъпни.

Туристите, които посещават културни обекти, са предимно млади хора с добри професии - архитекти, лекари, зъболекари, юристи, журналисти и хора, които се занимават с изкуство и култура. Те искат да се обогатяват и търсят атрактивни природни забележителности, впечатляващи гледки и места с културен интерес. За тях България е загадка, за която не са имали предварителна информация и са впечатлени от това, което виждат като качество на преживяването, разказа Румен Драганов.
Този тип туристи са в крак с технологичните иновации, активно използват смартфони, таблети, и отиват дори на места, които ние смятаме за трудно достъпни, като използват т. нар. векторен туризъм, поясни директорът на Института за анализи и оценки в туризма.
Приложенията за мобилни устройства на туристическите компании насочват пътуващите по маршрутите, дават им пълна информация за забележителностите по пътя, както и за всички видове услуги в региона - настаняване, хранене, медицински услуги, козметика, фризьорство, добави експертът.
Той определи три основни типа потребители на културния туризъм. Туристите, чиято професия е свързана с история, археология, фолклор, природа, култура, се интересуват от определено място или конкретен предмет в музея. Знаят неговия произход, дори каталожен номер и искат да го видят на живо за своите разработки.
Тези, които се занимават със съвременни изкуства пък, търсят идеи от богатата култура и история на България и от това, което им се случва. Посещават етнографски, музейни сбирки, културни събития, свързани с фолклора или с религиите, каквито са българските празници - Великден, Гергьовден, Коледа. Общуват с местните жители и са изненадани колко много хора им предлагат интересна, домашно приготвена храна.
Третата категория туристи проявяват любопитство на база на информация от техни близки, които са били в България, допълни Румен Драганов. Той подчерта, че е необходимо да имаме ясно и конкретно послание към Европа и света за какво си струва един турист да дойде в България.
Освен това България ще поеме председателството на Европейския съюз през 2018 г., а Пловдив е Европейска столица на културата през 2019 г. Това също ще генерира огромен интерес към страната ни и допълнително ще увеличи притока на туристи, смята Румен Драганов./БТА