150 млн.лв. земеделски помощи

Аграрният министър Кирил Вътев заяви, че от министерството предлагат на селскостопанските производители тристепенна модулация – за най-малките най-много, за средните по-малко, за най-големите съвсем малко, но с определен таван.

"Днес предстои те да потвърдят. Имат тази информация, следва да я обсъдят със структурите си и да дойдат с ясно решение дали одобряват или не", каза Вътев, уточнявайки, че само големите трябва да доказват загуби, малките (стопанства до 300 ха) получават безусловно.

По думите му предложението да доказват загуба не касае една счетоводна година, тъй като една счетоводна година обхваща 3 стопански – предходната, настоящата и следващата. От тях се иска да докажат загуба на реколтата, която е засята в 2022 г. и е придобита и реализирана през 2023 г., обясни пред журналисти министърът по повод исканията на протестиращите тази седмица земеделци, отбелязва БТА.

По думите му във всяка първа година от програмен период винаги нещата тръгват по-късно поради много нови изисквания, които предполагат нова административна тежест, нови нормативни изисквания, писане на наредби.

"Всички сте свидетели, че когато влязохме в това министерство в началото на юни миналата година, нямаше нищо за стартиране на кампанията, така че тя се забави", подчерта Вътев. Той допълни, че имат предложение да подредят така плащанията в годината, че земеделците да ги получават тогава, когато им трябват.

На въпрос относно бюджета министърът посочи, че той е осигурен, а сумата ще стане известна по-късно.

Наясно сте, че бюджетът, от който имахме нужда да фигурира в националния бюджет за украинската мярка на база на изплатените суми от 2023 г. за 2022 г., не се случи. Очаквахме този проблем и въобще не сме изненадани. Ситуацията е такава и трябва да излезем от нея без да ощетим нито един земеделски производител. Средствата, които сме предвидили и са налични в бюджета на министерството не ощетяват нито една друга мярка и не вземат от нито един друг сектор. Това заяви преди дни на блиц контрол пред ресорната парламентарна комисия министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.

По думите му от 2 януари целият финансов и експертен екип на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) работи по тази "и още една" задача приоритетно.

Вътев обясни, че от европейски програми по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, където има задължително съфинансиране от националния бюджет, исторически е доказано, че има проекти, които не се случват. "Така се намериха и парите за втората половина на миналата година. На тази база сме направили прогноза и оттук ще извадим средствата, които сме сметнали, че са в разумния максимум", допълни аграрният министър по отношение на допълнителните 150 млн. лева, които се предвиждат за подпомагане по украинската помощ. 

Беше уточнено, че 68 млн. лева са от икономия на национално съфинансиране по интервенции на Стратегическия план, а останалите 82 млн. лева са съответно: 57 млн. лева от неразпределен остатък към момента, за който от началото на годината няма планирани мерки по него; 23 млн. лева от инвестиционни държавни помощи, които тази година е планирано да не стартират; 2 млн. лева са от икономия по преходна национална помощ за овце и кози заради достигане на прага.

"Досега сме работили с бюджет 300 350 000 лева, тази година бюджетът ни е 450 млн. лева в параграфа с всички мерки за държавни помощи, включително преходната национална помощ. Затова имаме реализиран остатък от 82 млн. лева. Предвидили сме нови мерки за финансиране, имаме увеличение на всички бюджети по настоящите новонотифицирани мерки с около 20 процента", разясниха от екипа на МЗХ.

"Във връзка с искането на сектор "Зърнопроизводство", обсъждахме различни варианти за подпомагане на петте култури – пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, рапица. В тях сме взели предвид какви са разходите за производство по технологични карти, каква е структурата на земеделските стопанства, като сме изхождали и от средния размер на земеделското стопанство в сектор "Зърнопроизводство", каза Аделина Стоянова, директор дирекция "Директни плащания" в МЗХ, във връзка със споменаваните още 80 млн. лева, които са само за зърнопроизводителите, отделно от онези 150 млн. лева по украинската помощ.

На тази база са обсъждани различни варианти на подпомагане, включително и модулация. Ресурсът до момента не е финализиран окончателно, а е примерен.

По думите на Стоянова са разглеждали 3 диапазона: подпомагане на стопанства до 300 ха, които представляват 91,16 процента от стопанствата и обхващат 27,87 процента от земеделските площи (според анализите, те имат най-голяма нужда от подкрепа); до 600 ха, които представляват 95,64 процента от стопанствата и обхващат 47,18 процента от площите; до 1000 ха, които представляват 98,18 процента от стопанствата, които обработват 66,55 процента от земеделските площи. Работено е по варианти с прилагане на модулация при последните два диапазона – над 600 и над 1000 ха. "В разговори със зърнопроизводителите коментирахме и варианта за налагане на таван на плащанията по модела на Румъния", посочи Стоянова.

По думите ѝ разговорите трябва да продължат, за да се прецени кой има най-голяма нужда и да бъде подкрепен. Както тя отбеляза, тъй като вариантът с данъчните декларации за доказване на загуби не беше добре приет, в момента търсят други начини.

Към момента се говори само за първото полугодие, тъй като това е периодът на действие на бюджетната рамка, но министър Вътев изрази очакване Европейската комисия да удължи украинската помощ до края на годината. 

Стоянова допълни, че другата възможност за зърнопроизводителите е кредитна линия, която може да се активира в Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), за закупуване на семена, торове, препарати. За нея има наличен ресурс.

На въпрос за индикативния график изпълнителният директор на ДФЗ Георги Тахов информира, че той е изготвен, като утре ще бъде обсъден с министъра и евентуално утвърден. "Ставките на плащанията по обвързаната подкрепа за животни утре ще са обявени, в петък плащаме и до края на деня сумите ще бъдат по сметките на бенефициерите", заяви Тахов.