17 септември - Ден на София

В деня, в който почитаме св. Вяра, Надежда и Любов, столицата ни отбелязва своя празник. София ще празнува от сутринта с открити тържества, танци, водосвет и отворени врати в редица музеи и институтции. Празникът ще бъде най-официално отбелязан с церемония по издигане на знамето на София и тържествен водосвет на площада пред църквата „Св. София”. 10.00 часа сутринта е начален за почти всички инициативи, които се планират в София през празничния ден. Народното събрание също ще се включи в Деня на столицата, както и в отбелязването на Европейските дни на наследството с отворени врати за гражданите. Гостите на парламента ще имат възможност да се запознаят с историята на сградата и да разгледат изложба, посветена на българския воин. С разходка из репетиционните зали, гримьорните, перукерните, архива, ателиетата, фоайетата, както и всички скрити за външен поглед места, където се ражда магията, наречена ТЕАТЪР пък ще зарадва гостите си театър „Българска армия”. Зад затворените до скоро врати ще столичани и гости на града ще видят „ковачницата” на наградите „АСКЕЕР” и звукозаписното студио на ДОНИ. За децата ще има приказки и магии, за родителите - горещо кафе и... и разбира се вечерните представления "Тайната вечеря на Дякона Левски" и „Една нощ с теб”. Поради големия интерес на гражданите и по случай Деня на София ще бъде отворена извънредно за посетители и къщата на Пейо Яворов. Разглеждането й ще бъде при специален режим - ще бъдат допускани групи от по няколко души, с цел опазване на музейната експозиция. Денят на София Столичната библиотека ще отбележи с множество интересни прояви – изложби, празничен концерт, зелена библиотека… подредена е и документалната изложба „Кметовете на София. Европейският път”, която представя делото на именитите „строители” на столичния град. В парк „Възраждане“ пък ще има творчески работилници по изобразително и приложно изкуство, музика, открити уроци по български народни танци, народна музика, акордеон, китара, таекуондо и йога. В скейт парка на парк „Студентски” професионални танцьори ще проведат безплатни открити уроци по различни видове танц, част от инициативата „Студентски танцува“. Вечерта се дава възможност на новите културни и акустични пространства на София. От 19.00 часа Камерен ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров ще зарадва жителите и многобройните гости на столицата с концерт „Малка нощна музика…под Ларгото” в пространството под стъклените куполи над Античен комплекс "Сердика". Входът ще е свободен, а в програмата на концерта са произведения от Моцарт, Бах, Вивалди, Чайковски, Пахелбел, Елгар и други бисери от класиката, а като солисти ще се изявят Йордан Димитров, Стоимен Пеев, Евгени Николов и Орлин Цветанов. И още една интересна и малко позната за мнозина локация - Военният мавзолей-костница с църквата „Св. Георги“. Военният мавзолей-костница ще бъде с отворен за свободно посещение между 10.00 и 14.00 часа. Военният мавзолей-костница представлява цялостен мемориален комплекс, който се състои от мавзолей, църква и парк-градина. Идеята за създаване на българско военно гробище на загинали във войните датира още от Първата световна война с цел костите на загиналите да бъдат събрани в специално военно гробище. Първоначално костите са поставени в осем бетонни подземни костници, но започват да гният и е решено да се строи надземна костница. Обявеният през 1935 г. конкурс за изграждането на надземни костници е спечелен от П. Цветков и скулптура Ал. Занков с мото на проекта „Победа“. Авторите разделят парковата площ на костници със скромен параклис и обелиск, площад за строяване на представителните военни части, стопански двор със складове и главен портал-вход. Тъй като строителството се забавя, а съхранението на костите в подземието е неподходящо, е изготвен проект за направата на стенни касети, който е възложен за изпълнение на трима художници-резбари – проф. Т. Христов, Петър Кушлев и Методи Балалчев. През 1943 г. е построена църквата „Св. Георги Победоносец“, а с поставянето през 1946 г. на бронзовата фигура на българския войн пред портала на гробището архитектурно завършва Военният мавзолей-костница. Нов елемент в историята на Военния мавзолей-костница е полагането на костите на видни български военачалници. Пример в това отношение са извършените ритуали във връзка с препогребването на свещена пръст от гроба в Скопие на полк. Борис Драганов и тленните останки на ген. Никола Жеков. През 2013 г. са поставени паметни плочи с имената на българските военнослужещи, загинали при изпълнение на воинския си дълг в операциите в Камбоджа и Ирак. /БГНЕС