18 месеца за иск срещу пакет Мобилност

Водачите на тежкотоварни камиони ще могат да спят не повече от 45 часа в кабините, а през останалото време в хотел, който трябва да се плаща от работодателя. Това е част от постигнатото преди дни споразумение по пакет "Мобилност" между Европейската комисия, Европарламента и Съвета. Шофьорът ще бъде задължен да се връща в страната, в която е регистрирано превозното средство, поне веднъж на 4 седмици, независимо къде се намира.

Камионите ще трябва да се връщат в държавата, в която е регистрирана фирмата, поне веднъж на 8 седмици.

Според председателката на транспортната комисия в ЕП Карима Дели така се слага край на фирмите "пощенски кутии". "Въпреки натиска на много страни членки и техните представители в Европейския парламент ние никога не сме се отказвали от каботажа и спечелихме тази битка", казва Дели.

Камионите и микробусите трябва да бъдат оборудвани с т.нар. "умни тахографи", които да отчитат международните операции, първите - до 2025-а, а вторите - до 2026-а година. Потвърдено е обаче изключването на командироването на транспортните работници от общата директива за командироването.

България и още няколко страни-членки на ЕС, ще подадат съдебен иск пред Съда на Европа, ако ЕП приеме пакета “Мобилност” в този вид, заяви транспортният министър Росен Желязков, цитиран от 24 часа он лайн. Постигнатото не ни удовлетворява. Шофьорите ще бъдат задължени да се връщат в страната, в която е регистрирано превозното средство, поне веднъж на всеки четири седмици, независимо къде се намират. Все пак е прието предложението на България водачите поне да бъдат питани къде искат да почиват.

Другото решение обаче - за връщането на камионите в страната, в която са регистрирани, поне веднъж на осем седмици, е тежко за българските превозвачи, които разчитат изключително много на превозите от и до държави в Западна Европа. “Ако един белгийски превозвач работи в Холандия и трябва да прибира камионите си веднъж на всеки осем седмици в страната си, това не е чак толкова тежко, колкото за нас”, каза Желязков. Против сме и т.нар. хибриден модел за командироване, при който командироването на транспортните работници се изключва от общата директива за командироването.

В бъдещия иск няма да претендираме единствено срещу гласуваната забрана за използване на 45-часовата седмична почивка на водачите в кабината на камиона. Решението от триалога гласи, че водачите имат право само на една 45-часова почивка в кабината през делничните дни.

Втората почивка обаче трябва да изкарат в хотел, който да се плаща от работодателя. “Това не е непропорционална и дискриминационна мярка като останалите и няма как да претендираме срещу нея”, обясни Желязков.

Според постигнатото между европейските институции съгласие също така камионите и микробусите трябва да бъдат оборудвани с т.нар. умни тахографи, които са в състояние да отчитат международните операции. При камионите, които работят в чужбина, тези устройства трябва да бъдат монтирани до 2025-а, а при микробусите - до 2026-а година. Това също няма да бъде включено в бъдещото съдебно оспорване.

Решението камионите да се връщат в държавата по регистрация веднъж на всеки осем седмици е взето след бурни дебати, като първоначалното предложение, внесено от френския президент Еманюел Макрон, беше за четири седмици. “Дори така обаче мярката противоречи на европейските изисквания за декарбонизация. Не можем да кажем, че при осем седмици замърсяването на въздуха е два пъти по-малко, отколкото ако камионите правят тези ненужни курсове веднъж на осем седмици”, обясни Желязков.

Според него обаче далеч не всичко е изгубено, тъй като на 18 декември предстои пакетът “Мобилност” да се гласува в Съвета на ЕС. Само ако има квалифицирано мнозинство от поне 16 държави, ще отиде за гласуване в Европарламента. “Лично за мен е много интересно каква ще е в Европарламента позицията на зелените”, каза транспортният министър. Ако все пак гласуваният вариант на законодателния пакет “Мобилност” мине в сегашния си вид и през ЕП, ще има 18 месеца преходен период, през които правилата да влязат в сила. През тези 18 месеца ще бъде подаден съдебният иск пред Съда на ЕС. Очаква се към него да се присъединят и други държави, например Полша, Унгария, Латвия, Литва и др., които също са потърпевши от наложените ограничения.