+2 млн. дка обработваема земя за 5 г.

За пет години обработваемата земя в България се е увеличила с близо 2 млн. декара. Това става ясно от публикувания на страницата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) Аграрен доклад за 2018 година.

Aĸo пpeз 2013 г. тeзи зeми ca зaeмaли 34.621 млн. дĸa или 64,3% oт цялата изпoлзвaнa зeмeдeлcĸa плoщ, пpeз минaлaтa 2017 гoдинa тези селскостопански земи вече нaдxвъpлят 34.738 млн. дĸa, ĸoeтo пpeдcтaвлявa 69.1% oт изпoлзвaнaтa зeмeдeлcĸa плoщ. B тeзи зeми влизaт ocвeн плoщитe в ceитбooбpaщeниe, но и вpeмeннитe ливaди, вкл. и земи c житни и бoбoви тpeви, както и yгapитe и opaнжepиитe.

Земеделската земя в България (хектари) 

Източник: МЗХГ, Атростатистика

Проблем има с необработваните земи

Те включват както изоставени трайни насаждения, така и обработваема земя, признават от отдела „Аторстатистика", който обработва и подготвя всички стаситически данни на аграрното ведомство. Тези земи не са използвани за земеделско производство повече от пет години и експлоатационното им възстановяване е възможно с минимални средства. През 2017 г. необработваните земи заемат около 1.8% от площта на страната, като представлява увеличение с 0.9% в сравнение с предходната година. За целия представен петгодишен период обаче тяхната площ обаче като цяло намалява от 263 698 хектара през 2013 година до 194 873 хектара през 2017 година.

Субсидите и пазарът

Промяната на обема използвана земеделска земя за посеви зависи изключително много то два основни фактора - на първо място това са държавните е европейските субсидии и на второ - пазарът. Например площите с пшеница намаляват, защото и субсидите за тях през последниет години намаляват. И ще продължат да намаляват, тъй като според новата Обща селскостопанска политика за следващия програмен период 2021-2027 година субсиидиите на единица площ силно намаляват за собствениците и арендаторите на големи площи над 250 хектара, и се увеличават за земеделските стопани с по-малки площи. Затова от 1 328 062 хектара през 2013 площите с жито намаляват до 1 197 768.

Много показателен е случаят с тютюна. Преди пет години с тази индустриална култура са били засети 19 265 хектара, докато през 2017 година те нямаляват почти двойно - до 10 506 хектара. През последните няколко години средствата за държавно подпомагане на тютюнопроизводителите намалява с по 5% на година. Например за 2017 г. бюджетът за подпомагане на тютюнопроизводителите е бил 89 млн. лв., а за настоящата 2018 годана сумата е 84.5 млн. лв., става ясно от актуалните данни, представени на последното за тази година заседанието на Консултативният съвет по тютюна към МЗХГ.

Страната на слънчогледа и царевицата

Вторият фактор - пазарният най-силно е изразен при площите със слънчоглед. През последните три години търсенето на маслодайната култура расте, но и засетите с нея площи също расте - от 928 781 хектара през 2013 година, до 934 715 хектара през 2017 година. По производство на слънчоглед България е една от лидерките в света, според различни източници, дори е излязла на първо място. През селскостопанския сезон 2017-2018 г., започнал на 1 септември миналата година, България ще излезе на първо място по производство на слънчоглед сред държавите-членки на Европейския съюз с 2.035 млн. тона, става ясно от предварителните данни на Асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL.

Също сред водещите страната ни е и по производство на царевица. По окончателни данни на МЗХГ, през 2017 г. в България са произведени близо 2.5 млн. тона царевица, което представлява ръст от над 10% спрямо предходната година. Тази тенденция на нарастване на производството се запазва от 2013 година, но ръстът през 2017 година е най-голям. Но има и една съществена подробности - през първите три години (2013 - 2015) засетите площи нарастват, но през следващите две (2016-2017) намаляват, но пък се увеличава средният добив от декар, който за 2017 годината е 580 кг, или с 6% повече спрямо предходната 2016 година. Това според аграрни специалисти, се дължи на въвеждането на нова, значително по-продуктивна селскостопанска техника, както и използването на по-добри за родните условия семена.