2 млн. евро за фабриката за олио

Кремена Крумова, в. „Борба”
Тодор Иванов от Велико Търново основава фирмата си „Биляна” за производство на слънчогледово олио през 1996 година. Тогава е само на 32 години, но твърдо решава, че ще се справи и сам, след като има опита от дистрибуторска дейност на подобен продукт. Производствената база прави първоначално в Церова кория, но след 4 години я мести в Никюп. През 2003 година пък сменя името на дружеството на „Перла Ойл” ЕООД, наложило се вече на пазара у нас.
Когато взема 800 квадрата от стопанския двор на местната кооперация преди 11 години в село Никюп, Тодор Иванов намира една гола поляна. Започва строителството на базата и с годините вече разполага с терен от 60 декара, от които 7 дка застроена площ. Преди две години печели и проект за 1,8 млн. лева по Мярка 123 за подобряване цялостната дейност на предприятието и купува бутилираща линия, дестилационна система, фадрома и други за производствения цикъл. Парите по проекта са му изплатени едва тази година, но Тодор не е толкова разочарован, защото знае от приятели, че по принцип парите се бавят, а и бюрокрацията и бумащината са много. Минал през одисеята по одобряване на бизнес план и изплащане на субсидията, сега иска да изгради още три силоза, за да съхранява основната суровина за бизнеса си - слънчогледа. Тя е била и определящата за Тодор Иванов, за да премести производството си в Никюп, защото така е по-близо до зърнопроизводителите от селото, Паскалевец, Поликраище и други селища, които го захранват с нужната суровина.
Тазгодишната реколта е добра, а цената на килограм слънчоглед е 60 стотинки, ситуация, подобна на миналогодишната. Дали ще падне, или ще се увеличи, а с това и крайната цена на олиото, не зависи от условията у нас, а от световната борса, посочва икономистът. Определящи са и Русия и Украйна. Те обаче още не са излезли на пазара, защото жънат с месец по-късно от родните стопани. Очаква се Русия да има над 2 млн. тона свръхпроизводство, а Украйна - около 1, 5 млн. тона. Ситуацията зависи и от цените на петрола. Стопаните и бизнесът обаче трябва винаги да пресмятат и да се стремят да предвиждат един ход напред. Миналата година килограм слънчоглед стартира 60 стотинки, а ноември стана 90 ст. Хората се награбиха, като мислеха, че ще стане 1 лев килограмът, но той не стигна, а се върна на 80 ст. Преди три години положението беше подобно, слънчогледът тръгна на 500 лева за тон, декември падна на 300 лева за тон заради световния пазар. Това е най-тежкото на бизнеса, че ти трябват пари за два месеца да купиш суровина за цяла година, а какво ще стане след това, е божа работа, разказва Тодор Иванов.
В началото в Церова кория той е преработвал по 200 тона слънчоглед на година, сега цифрата е доста повече - по 30 тона на денонощие. В базата в Никюп суровината се обелва, раздробява, пече и пресова. Кюспето, което остава след преработката, отива в лясковския завод „Кехлибар”, където по химичен начин се доизважда олиото. След това полученият шрот, богат на протеин, Иванов продава на фуражни цехове и за износ. Крайният продукт - рафинираното олио, реализира както у нас, така и чрез посредническа фирма за Румъния и Гърция.