200 творби на Дюрер в "Албертина"

Дълго време най-известният заек, считан за талисман на Виена, не беше представян пред публика. Става дума за световноизвестната картина на Албрехт Дюрер (1471–1528) "Малък полски заек". Картината е собственост на виенския музей Албертина от 1796 г., но едва седем пъти досега е показвана пред широка публика. Последният път, на 1 октомври 2016 г., тя беше изложена точно седем часа пред посетителите на музея в рамките на Дългата нощ на музеите. Акварелът, създаден от Дюрер през 1502 г., е особено чувствителен към светлина и затова напуска много рядко хранилището и се излага пред публика.

От 20 септември 2019 до 6 януари 2020 г. той отново може да бъде видян в рамките на голяма ретроспективна изложба във Виена, която представя 200 творби на гениалния творец, считан за най-изтъкнатия художник на Северния Ренесанс.

Изложбата на рисунки, гравюри и картини на Албрехт Дюрер обещава да стане събитие, съпоставимо само с миналогодишната изложба на произведенията на Питър Брейгел Старши във Виенския музей на историята на изкуството, която счупи всички възможни рекорди за посещаемост. За тази цел би било достатъчно музеят да се ограничи дори само с творби от собствената си колекция, която е най-голямата в света.

В Албертина се съхраняват 140 картини и рисунки, сред които са такива шедьоври, като рядко показваните „Молещи се ръце“, „Автопортрет на тринадесет години“ и "Моята Агнес". Музеят обаче е решил да допълни колекцията си и с произведения от други световни музеи. Най-много произведения на Дюрер са предоставени от Националната художествена галерия във Вашингтон, където изложбата ще бъде показана следващата година. Сред изложените картини във Виена са и „Свети Йероним“ от Националния музей за древно изкуство в Лисабон, „Поклонението на влъхвите“  от флорентинската Галерия Уфици и един от най-известните портрети на Дюрер от музея Прадо в Мадрид.  

Това е втората ретроспективна изложба на Албрехт Дюрер в Албертина след 2003 г., която тогава беше посетена от 472 000 души.

Разположен до двореца Хофбург, точно срещу Виенската държавна опера, музеят Албертина е сред най-известните забележителности на австрийската столица, притежава една от най-богатите колекции с графични рисунки в света и може да се похвали с повече от 200-годишна история, разказва Melange Bulgaren,  блог на българите в Австрия.

Назад към времето на Мария Терезия

Граф Джакомо Дуразо, брат на дожа на Генуа и италиански дипломат, бил голям почитател на италианската опера. През 1776 г. той подарил на херцог Алберт 1 000 картини, за да започне създаването на музей, който да образова и вдъхновява хората. Така би могла да започне историята на световноизвестната галерия, събрала днес над 65 000 рисунки и 1 млн. печатни произведения. Но за да спазим историческата хронология, ще трябва да се върнем още малко назад във времето.

Първата сграда е издигната през 1742 г на мястото на Августинския бастион, който е бил част от защитната стена по време на турската обсада от 1529 г.  Императрица Мария Терезия дала право на своя служител граф Eмануел Телес де Силва-Тарука да си построи малък дворец. През 1766 г. в него се настаняват дъщерята на Мария Терезия, принцеса Мария Кристина и нейният съпруг херцог Алберт от Саксония. Алберт, чието име носи днес музеят, обожавал изкуството и колекционирал картини. До смъртта си през 1822 г, херцогът е успял да събере около 14 000 творения на художници от Франция, Германия, Холандия. Част от тях са и дарените от граф Дуразо произведения на изкуството. В периода 1801-1805 г. той разширил двореца и построил  дългото крило към Бурггартен. След Алберт Саксонски-Тешен красивата сграда се обитава от наследниците му Карл, Албрехт и Фридрих.

Една от забележителностите на сградата е красивата скулптурна група около фонтана, гледащ към Операта. Той е открит в края на 1869 г. и е дело на австрийския майстор Мориц фон Моер. Направен е от карарски мрамор и алегорично представя връзката на град Виена (Vindobona) с река Дунав (Danubius). В оригиналния вариант от двете им страни е имало пет ниши със скулптори, представляващи десетте големи реки в Австро-Унгарската империя. За съжаление по време на бомбардировките те са сериозно пострадали, а някои дори са изчезнали. През 1985 и 2001/2 година община Виена успява да си върне оригиналните фигури. Преустройството на централния вход налага премахването симетрично на две от тях и така днес Дунав и Виена са заобиколени от по четири статуи, останалите две могат да се видят в Бурггартен, близо до Къщата на пеперудите.

Друг забележителен елемент от фасадата на Албертина е конникът, който гордо наблюдава света от терасата на двореца. Това е херцог Албрехт, а скулптората е издигната през 1899 г. Тя е изработена от Каспер фон Зумбуш, един от най-известните австрийски склуптори в чест на победата на херцога в битката при Кустоза през 1866 г..

От архитектурна гледна точка Албертина е доста сложен комплекс от отделни свързани една с друга сграда. Интересен факт от историята на изграждането му е, че крайният резултат от строителството не винаги съвпадал с плановете на архитектите.

Но и до днес 20-те стаи, дело на архитекта Йозеф Корнхойзел, със своята красота и изящество се считат за блестящ образец на неокласицизма в Австрия.

Нова история

Официално през 1919 г, една година след Първата световна война, сградата е национализирана и става собственост на Република Австрия, която я използва за изложби.

По време на бомбардировките над Виена през март 1945 г. фасадата, гледаща към Операта е разрушена, което налага сериозни ремонтни работи, преместване на входа и изграждане на известното днес стълбище, по което посетителите се изкачват, за да влязат в музея.

Стълбите, водещи към централния вход, често се „обличат“ в картини от временните изложби в музея.

В началото на 90-те години за директор на музея е назначен Клаус Шрьодер. Институцията получава 1 млн. евро от държавата и започва генерален ремонт на сградата. От 1999 г. до 2003 г. музеят е затворен, а отвън и вътре текат строителни и ремонтни дейности. В резултат към 650-те кв.м изложбена площ в стария дворец се прибавят още нови 800 кв.м за временни експозиции, огромна модерна библиотека, складови помещения, оборудвани със съвременна охранителна техника.

Днес Албертина впечатлява не само с великолепните си постоянни колекции и временни изложби на прочути майстори, но и с модерните технологии и оборудване, които правят престоя на посетителите пълноценен и приятен.