200 хил. българи готови да напуснат

Неблагоприятната среда и отсъствието на лични перспективи са в основата на желанието на 6.7% от пълнолетните българи да заминат да работят в страна от ЕС след падането на ограниченията от 1 януари 2014г. Това показват данни от проучване на Алфа Рисърч за обществените нагласи за декември 2013 година. Две три от тези хора са до 30 годишна възраст, а още 15% - до 40 години, 26% са с висше образование, и 48% - със средно. Досегашните проучвания на агенцията сочат, че около половината от декларираните намерения се реализират.  Ако тази тенденция се запази, около 200 000 души ще напуснат България в близко бъдеще.

Според данни на Евростат към края на 2012 година българските граждани пребиваващи в друга държава членка, живеят основно в Испания (38%), Германия (15%), Гърция (12%), Италия (10%) и Обединеното кралство (7%). Общо над 400 хиляди българи живеят в страни от ЕС.

Ето и обобщените данни за българските граждани в ЕС по години и държави, предоставени на EconomyNews.bg от Агенция по заетостта:

Според министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов няма да има голямо "изтичане" на квалифицирани кадри от България в посока ЕС, тъй като тези, които са искали вече са се ориентирали и работят извън България. Според данните, които той представя,  22% от заетите българи на германския пазар на труда са високо квалифицирани, а 46% са с по-ниска квалификация.

Българи и румънци в Германия

Българските и румънските граждани, работещи в Германия, допринасят с труда си за развитието на нейната икономика, показва проучване, изготвено по проект "Справедлива мобилност", осъществен от КНСБ и КТ "Подкрепа" и Обединението на германските профсъюзи (DGB).  Работещите мигранти внасят с около 34% повече средства от данъци, отколкото получават като помощи от социалните системи на приемащите страни, според вицепрезидента на КНСБ Пламен Нанков.
"Негативното отношение към българските и румънски граждани се натоварва допълнително от ромите. И въпреки това повече българи и румънци намират работа, отколкото останалите чужденци в Германия", смята президентът на КНСБ Пламен Димитров, който цитира данни от изследването. Според него нивото на безработица на българските и румънските граждани в края на 2012 г. е било 9,6%, малко над средното ниво на безработица в Германия /7,4%/ и значително по-ниско от общото ниво на безработица на всички чуждестранни граждани в страната /16,4%/. Пламен Димитров е изразил притеснение, че след като паднат ограниченията за пазара на труда в рамките на ЕС от 1 януари 2014 г. ще започне "изтичане" на квалифицирани работници в най-проспериращите сектори, като информационните технологии, поради голямата разлика в заплащането. За 2014 г. се очаква покачване на нетната имиграция на български и румънски граждани в Германия от 100 000 до 180 000 души, сочи проучването.