2007-2019: 92% по-висока цена за енергия

Автор: Институт за енергиен мениджмънт

Цени на електрическата енергия през 2019: по-високи с 29% спрямо цените през 2007 г.

През първата анализирана регулаторна година (юли 2007 - юни 2008 г.) цената на електрическата енергия на регулирания пазар за клиенти, присъединени към мрежа ниско напрежение (домакинства и дребен бизнес), е била 146 лв./МВтч с ДДС. За дванадесет години цената е нараснала с 29% - за периода юли 2018-юни 2019 г. един МВтч енергия за същите клиенти вече струва 188 лв.

Както се вижда от графиката по-долу, изменението на цените през периода не е еднопосочно - те достигат своя пик от 194 лв./МВтч през 2012 г., а през следващите години цените се задържат на по-ниско ниво. Регулираните цени за периода юли 2018-юни 2019 г. все още са с 6 лв./МВтч  по-ниски от цените през 2012 г.

Как основните  дейности в електроенергийния сектор са повлияли на цените? Какви промени са настъпили в структурата на цената на електрическата енергия за разглеждания период?  Известна яснота по тези въпроси дават анализите по-долу.

Цени за производство  – с изпреварващ ръст и с все по-голям дял в сметките

Докато пълните цени за разглеждания период нарастват с 29%, то цената за производство нараства почти двойно - от 57 лв./МВтч през 2007-2008 г. до 108 лв./МВтч през 2018-2019 г.

Първоначален и основен фактор за повишаването на тази ценова компонента, чиято максимална стойност от близо 117 лв./МВтч се регистрира през 2015 г., е инвестиционният бум при ВЕИ-мощностите. Преференциалните цени, по които се изкупува енергията, произведена от тях, се покриват чрез специални добавки към цената за пренос, заплащана от всички ползватели на мрежата. Добавката за ВЕИ с размер 2,12 лв./МВтч се появява в ценовите решения за пръв път през 2009 г., устойчиво нараства през следващите години и достига до единадесеткратно по-високи размери от 23,78 лв./МВтч през 2018 г. Към нея постепенно се присъединяват и добавки за насърчаване на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и за финансиране на невъзстановяеми разходи. От 2013 г. добавките са трансформирани и се калкулират в цена „Задължения към обществото“, чийто общ размер достига своята максимална стойност от близо 38 лв./МВтч също през 2015 г.

Известното успокояване на цената за производство след 2015 г. се дължи на предприети спешни мерки за стабилизиране на цените. Съществена част от финансовата тежест се пренасочва от крайните клиенти към енергийните предприятия чрез нови тарифни цени (цена за достъп на производителите), задължителни вноски във фонд „Сигурност на енергийната система“, ограничаване на изкупуването на ВЕИ-производството по преференциални цени. Все пак, най-голямо въздействие оказват два фактора с обща стойност приблизително 5 млрд. лв.: първо, използване на всички приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове за намаляване на добавките за ВЕИ и комбинирано производство; второ, за сметка на Обществения доставчик НЕК, който натрупва през годините след 2012 г. нарастващ тарифен дефицит като резултат  от продажби на енергия по регулирани цени, по-ниски от доставните.

В крайна сметка, въпреки предприетите  мерки, все пак производствената компонента в пълната цена на електрическата енергия (без ДДС) за клиентите, присъединени към мрежа ниско напрежение, нараства значително и като абсолютен размер, и като относителен дял - от 47% през 2007 г. до 70% през 2019 г. 

Мрежата поевтинява с над 25%

При цените за мрежови услуги се наблюдава обратна тенденция: цената за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение през 2007 г. е била с 13,15 лв./МВтч по-висока в сравнение с цените (за пренос и достъп) в края на периода, съответно 51,40 лв./МВтч през 2007-2008 и 38,25 лв./МВтч през 2018-2019. Подобна, макар и по-скромна като резултат, е тенденцията и при цените на ЕСО, при които сумата от цените за пренос и достъп за крайните клиенти намалява с 3,5 лв./МВтч - от 13,30 лв./МВтч през 2007 г. до 9,84 лв. за 2018 г.

Това води и до съответни структурни промени - относителният дял на мрежовата компонента в пълната цена на електрическата енергия (без ДДС) намалява от 53% до около 30% през разглеждания период.

И така, двете противоположни тенденции – на поскъпване на производствената компонента и на поевтиняване на мрежовата компонента оформят общото номинално увеличение на пълната цена с 29%.

През периода 2013-2015 г. се наблюдава рязък спад на мрежовите цени, след което те отново се покачват, но без да достигат първоначалното си ниво от 2007 г.,  Причината за тази аномалия e действалото по време на две регулаторни години решение на КЕВР за значително намаляване на цената на енергията за технологични разходи. Това е осъществено чрез подкрепа на мрежовите оператори от АЕЦ Козлодуй, която им е продавала енергията по цена от 30 лв./МВтч. За съпоставка, същите цени преди и след този период са в диапазона от 70 до 96 лв./МВтч.

Намаляването на технологичните разходи за разпределение – ключов фактор за по-евтините мрежови услуги

Одобрените от КЕВР и включени в цените технологични разходи за енергия при пренос по разпределителната мрежа намаляват 2,5 пъти през разглеждания период – от 21% от закупената енергия през 2007-2008 г. до 8% за ЕВН и ЧЕЗ и 9% за ЕНЕРГО-ПРО от 2014 г. досега. От своя страна, намалените технологични разходи на енергия водят до по-ниски необходими приходи на ЕРД и са основният фактор за регистрираното поевтиняване на мрежовите услуги.

За целия период от 2007 до 2019 спестяването на енергия, постигнато като резултат от намалените технологични разходи на енергия на ЕРД, надхвърля 30 млн. МВтч, което е съпоставимо с крайното потребление на енергия в страната за една година.

От направените изчисления се вижда, че за периода 2007-2019 г. по-ефективната разпределителна мрежа (по-ниските технологични разходи на енергия) е довела до общо намаляване с 2 млрд. лв., съответно със 150 млн. лв. средногодишно, на сметките на присъединените към нея клиенти.

Различията в тенденциите при спестяванията във вид на енергия и на пари се дължат на ризличните цени на енергията за технологични разходи (обяснени по-горе), определяни от КЕВР за съответните ценови периоди.

Фактури 2007 и 2019

Ето как изглеждат анализираните изменения на цените на електрическата енергия за периода 2007-2019 г. за клиентите, присъединени към мрежа ниско напрежение, представени във вид на примерни фактури при потребление 1 МВтч:

Трябва да се отбележи, че цените и тяхната динамика, анализирани по-горе, са в номинално изражение. По данни на НСИ, натрупаната инфлация за юли 2007-май 2019 г. е 36,8%. Т.е. инфлацията изпреварва ръста на цените на електрическата енергия - темпът на инфлация за периода е с 6,3 процентни пункта по-висок от изчисленото по-горе номинално повишение на електроенергийните цени с 29%.

За целите на това изследване на EMI са използвани данни от ценовите решения на КЕВР за периода от началото на юли 2007 до края на юни 2019 г. Поради това ценовите параметри са определени не за календарна, а за регулаторна година – с начало 1 юли.

Изследването е насочено към цените на електрическата енергия за крайните клиенти на регулирания пазар, присъединени към мрежа ниско напрежение. Важно е да се отбележи, че изчислените цени са средни за тази съвкупност от клиенти. Тарифните цени – по категории потребители и време – не са предмет на анализа.

Цените за производство включват цената, по която Общественият доставчик продава енергия на Крайните снабдители, всички добавки/задължения към обществото, определени от регулатора за съответната регулаторна година и ДДС. Поради непълнота на информацията, съдържаща се в ценовите решения, относно одобрените надценки по години за Крайните снабдители, тази компонента не е включена в ценовите калкулация.

Цените за пренос и достъп до мрежата са сумирани и анализирани поотделно за ЕСО и за Електроразпределителните дружества (ЕРД). Цените за пренос и достъп за ЕРД са среднопретеглени за трите електроразпределителни дружества на ЧЕЗ, ЕВН и EON /впоследствие EНЕРГО-ПРО/.

Изследвано е влиянието на технологичните разходи на енергия при разпределение въз основа на одобряваните от КЕВР стойности за допустим разход (%, МВтч) и за покупна цена на съответната енергия.