2008, 15 септември - краят на Lehman Brothers

Преди 15 години на 15 септември настъпи едно събитие, което все още отеква силно в колективната памет. Фалира американската инвестиционна банка "Леман брадърс" (Lehman Brothers), което провокира световна финансова криза с опустошителни последици.

Оттогава при зараждането на каквато и да е криза във финансовия сектор, сравнението е неизбежно, както и въпросът: "Това ли е "Леман 2.0", отбелязва ДПА.

Фалитът на "Леман брадърс" настъпва след драматичен уикенд на преговори, продължили до късно през нощта, когато не се постига споразумение за спасяване на инвестиционната банка с връзки по целия свят.

Американските власти оставят да фалира 158-годишната институция, която до този момент се възприема като "твърде голяма, за да фалира", а снимки на банкери, изнасящи вещите си в кашони от нюйорските офиси, обикалят света.

Финансовият сектор, който от месеци е разтревожен от кризата на пазара на недвижими имоти в САЩ, изпада в шок, а световната икономика се изправя на ръба на колапса. Правителствата по света започват експресно да отпускат спасителни пакети за милиарди, големите централни банки свалят лихвите си.

Само страните от ЕС наливат в разклатените банки 1,6 трлн. евро. Тези мерки предотвратяват най-лошото, макар в икономиката да настъпва тежък спад, който навлича проблеми на още много други финансови институции.

В резултат от кризата са въведени сериозни контролни мерки и строги правила, които трябва да подсигурят финансовия сектор срещу последващи кризи. Банките вече са задължени да поддържат по-големи нива на собствен капитал като буфер срещу рискове. Освен това те редовно трябва да провеждат стрес тестове, чрез които да проверяват устойчивостта си на евентуални кризи.

В Европа беше въведена тройна защита от централизиран банков надзор, общи правила за оздравяване и извънредно закриване на банки, както и трансгранична защита на депозитите на клиентите, макар последното да среща значителна съпротива.

Заключението все пак е по-скоро положително. От финансовата криза от 2007/2008 г. световната финансова система е станала по-стабилна, заяви през май тази година Марк Брансън, председател на германския финансов надзорен орган "Бафин" (Bafin). Работата обаче далеч не е приключила, предупреди той.

Основният въпрос, който експертите си задават остава: "Възможно ли е повторение на случилото се с "Леман Брадърс"? Най-новите стрес-тестове, проведени от Европейския банков орган (ЕБО) показаха по-добри резултати за състоянието на големите банки в Европа отколкото преди две години.

В случай на изостряне на геополитическото напрежение, съчетано с възобновяване на пандемията от КОВИД-19, финансовите институции вероятно ще понесат загуби от 496 млрд. евро за период от три години. Макар че капиталовият им буфер би се свил с 271 млрд. евро, те все пак ще могат да понесат сериозна икономическа криза, сочат заключенията.

Достатъчни ли са положените през последните 15 години усилия, за да се избегне нов "Лемън брадърс", пита в анализ по темата "Бе Еф Ем бизнес".

Между фалита на "Лемън брадърс" през 2008 г. и спасяването на "Креди сюис" (Credit Suisse) през 2023 г. банковият пейзаж  е претърпял сериозна трансформация. Тези 15 години са белязани от еволюция, изразяваща се във вълна от придобивания и затягане на регулациите.

След кризата от 2008 г. под натиска на регулаторите в САЩ и Европа банките бяха принудени да положат много усилия, за да останат стабилни дори и по време на криза. Те, например, вече са задължени да разполагат с минимално равнище на капитала, което да покрие евентуални непредвидени загуби.

Всяка финансова институция трябва да поддържа значително количество активи, които могат да бъдат продадени лесно и бързи, както и т. нар. краткосрочна ликвидност, за да може да се справи с масови тегления от страна на клиентите.

Новите правила целят да се избегне намеса на държавните органи и вече да не се налага да се прибягва до средствата на данъкоплатците за спасяването им.

Поглъщането през 2023 г. на "Креди сюис" от Ю Би Ес (UBS) за 3 милиарда швейцарски франка е свидетелство, че основният урок от фалита на "Лемън брадърс" е научен: някои компании са твърде големи, за да бъдат оставени да фалират, с което да предизвикат по-голяма финансова и икономическа криза.

Фалитите на американски банки през първите шест месеца на 2023 г. съпътствани от от краха на "Креди сюис", съживиха опасенията за стабилността на банковия сектор.

Според Ксавие Муска, заместник генерален директор на "Креди агрикол" (Credit Agricole) и генерален директор на Френската държавна хазна по време на фалита на "Лемън брадърс", кризата през тази пролет е доказателство за необходимостта да се спазват правилата, регулиращи финансовия сектор и да се избегне, каквото и да е било "връщане назад".

При встъпването си в длъжност бившият американски президент Доналд Тръмп реши да освободи американските банки, с изключение на 13-те най-големи от многобройните правила, което доведе до пролетните турбуленции в сектора. Именно заради това в края на август американските банкови органи предложиха мерки за укрепване на стабилността на финансовите институции от среден калибър.

Според Уилям Дъдли, вицепрезидент на Управлението за федерален резерв (УФР) в Ню Йорк големите банки  вече"подлежат на много по-строг режим, отколкото през 2007-2008 година". "Има още много работа за вършене, но сме в по-добра позиция", заяви той пред АФП.